Лавина

— Батко, ей там има пътека! Защо се мъчиш оттук?

— Трябва да изкача този връх, момче.

— Защо?

Живото лице на балканджийчето е осветено от две умни, любознателни очи, искрящи от хитринка.

— Знаеш ли, какво е отговорил Тенсинг, като го попитали защо е трябвало да изкачи Монт Еверест — най-високия връх на света?

— Какво? — казва момчето сдържано.

— Тенсинг, планинско чедо като тебе, отвърнал: „Защото Еверест съществува!“

Момчето поглежда към гребена на билата. Вижда ги през своите детски, удивени очи. Върволица върхове, нарамили облаците.

Стъпките в снега, макар и със следи от патерици, водят нанякъде.

Водят нагоре в планината. Към връх или към пропаст?

Стъпки в снега. Правят планетата обитаема.

Викат ни настойчиво да тръгнем по тях, да ги продължим по-нататък. Накъде?

По-нататък не е утъпкано…