Преследваният
- Автор: Хейг Брайан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преследваният». Краткое содержание книги:
Но когато шестима служители на Алекс са убити в един ден, той наема бившия заместник-директор на КГБ Сергей Голицин за шеф на охраната си. Колкото и съобразителен да е Алекс в бизнеса си, той не може да предвиди заговора между Голицин и мафията да присвоят богатството му, да го уличат в ограбването на собствената му банка и да го убият.
Отвлечен, пребит и заставен да прехвърли авоарите си на поръчителя на похищението му, Алекс успява да избяга в Съединените щати заедно със съпругата си. Но вместо да получи там убежище, самият директор на ФБР го използва като пионка в отношенията си с руснаците и той попада в затвора. Ала руската мафия ще го стигне и там.
В апартамента на Алекс почти нямаше квадратен сантиметър, където Воронин да не бе поставил подслушвателни устройства. Двамата федерални агенти го бяха наблюдавали мълчаливо как се преструва, че прави оглед, а ръси микрофони след себе си. След известно време Воронин бе престанал и да се преструва. Очевидно на тях не им пукаше какво върши. Бяха получили указания от най-високо място да предоставят на руснака максимална свобода на действие — стига, разбира се, да не убива хора. Все пак, намираха се в Америка — страната на законността и неотменимите човешки права. Виж, да пребие някого, това беше под въпрос, в сивата зона между забранено и разрешено. Може би зависеше от степента на побоя.
Телефонът в апартамента също се подслушваше. Мъжете във вана едва се бяха сдържали да не избухнат в смях същата сутрин, когато Елена се бе обадила на съпруга си, за да му съобщи проблема с банковата сметка. Алекс, нямаме пари! Ох, Алекс, как ще платим на адвоката? Как ще си купим храна, Алекс? Въпросите и скубането на коси щяха да започнат съвсем скоро — може би още тази вечер.
Друг ван, оборудван по подобен начин и също пълен с руски „пресаташета“, бе паркиран на половин пряка от кантората на адвоката им. Неговите телефони — и служебни, и домашни — също се подслушваха. Техни хора бяха проникнали в къщата му предишния ден, през задната врата, докато цялото семейство беше на църква. Оказа се толкова лесно! Беден, западнал квартал. Съседите си седяха у дома и не се интересуваха от нищо, което ставаше извън входната врата. Адвокатската кантора също бе обкичена с микрофони като звукозаписно студио.
Така мъжете във вана знаеха със сигурност, че адвокатът още не си е вкъщи; вероятно се щураше по коридорите на СИН и се чудеше колко сериозно е положението на неговия клиент.
Сериозно, приятел. Доста сериозно.
И нито адвокатът, нито семейство Коневич бяха в състояние да си представят колко по-сериозно ще става тепърва.
19
Същата вечер, малко след полунощ, се чу силно почукване на вратата. Елена спеше, покрила глава с възглавницата, и дори не помръдна. Алекс си каза, че няма да отваря, но чукането продължи с безцеремонна настойчивост, преминавайки в думкане, и накрая той не издържа. Нахлузи хавлиения халат, пристъпи на пръсти към вратата и надникна през шпионката.
В коридора бе застанал непознат мъж на средна възраст с евтин синкав костюм и неспокойно се оглеждаше. Положително е от ФБР, помисли си Алекс, макар че нещо в поведението му го отличаваше рязко от двамата агенти, които бяха разпердушинили апартамента му преди броени дни. Въпросният мъж изглеждаше някак напрегнат, почти уплашен. Алекс отвори вратата.
Мъжът огледа внимателно лицето му и запита с тих, продран шепот:
— Ти си Коневич, нали така?
— Знаеш много добре кой съм, иначе нямаше да си тук.
— Е, добре, да кажем, че знам.
— Да те поканя ли да влезеш, или предпочиташ сам да нахълташ като колегите ти? Вътре не е останало много за трошене. Няколко стола в трапезарията, две картини, които окачихме обратно на стените… Ще ти покажа кое е още здраво, пък ти избирай.
— Говори по-тихо, ако обичаш. И излез навън, в коридора.
— Не — каза твърдо Алекс. — Предпочитам ти да влезеш вътре и да ме извлечеш със сила.
Загадъчният индивид се наведе към него и почти прошепна:
— Имай ми доверие. Можем да поговорим, но… само не тук, определено не в апартамента ти. — И той направи странно движение с ръка до лявото си ухо, вероятно му даваше някакви знаци.
Алекс реши да рискува и прекрачи прага. Агентът се пресегна зад гърба му и полека затвори вратата. Тръгна по коридора, извървя десетина крачки и се обърна. Алекс го последва. Двамата застанаха на по-малко от метър един от друг.
— Кой си ти? — запита троснато Алекс.
— По-тихо! По-добре да не ти казвам кой съм. Наистина ли си извършил всичко онова, което разправят за теб?
— Защо питаш? Твоите хора вече ме признаха за виновен.
— Питам, защото искам да знам, става ли! — Дъхът на мъжа миришеше на току-що допушена пура. Ароматът никак не се връзваше с евтиния одеколон.
— Добре де, добре. Не, не съм. Натопиха ме. Заклевам се.