Преследваният
- Автор: Хейг Брайан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преследваният». Краткое содержание книги:
Но когато шестима служители на Алекс са убити в един ден, той наема бившия заместник-директор на КГБ Сергей Голицин за шеф на охраната си. Колкото и съобразителен да е Алекс в бизнеса си, той не може да предвиди заговора между Голицин и мафията да присвоят богатството му, да го уличат в ограбването на собствената му банка и да го убият.
Отвлечен, пребит и заставен да прехвърли авоарите си на поръчителя на похищението му, Алекс успява да избяга в Съединените щати заедно със съпругата си. Но вместо да получи там убежище, самият директор на ФБР го използва като пионка в отношенията си с руснаците и той попада в затвора. Ала руската мафия ще го стигне и там.
Известно време Ем Пи не се сещаше какво да каже — чертаеше замислено линии с писалката си и обмисляше следващите си ходове. Накрая каза:
— Бихте ли излезли навън за момент? Искам да се обадя по телефона.
Двамата се подчиниха и си намериха място за сядане в тясното неуютно фоайе. Ем Пи прекара на телефона близо двайсет минути. Беше събота привечер; той звънеше на домашни номера и отвсякъде получаваше очаквания отговор. Познатите му юристи от Службата за имиграция и натурализация или наблюдаваха съпругите си как пазаруват, или блъскаха малки бели топчета с метални пръчки, или пък подвикваха на децата си, които се препъваха по футболните игрища. Най-после откри Томи Кравиц на мобилния му телефон.
Кравиц бе закотвен до живот в имиграционното съдопроизводство и единствената му цел беше да свърши колкото се може по-малко работа за парите, които му плащаха, а единственото му умение — да се прави на вечно зает и да си навира носа в чуждите дела. Когато вдигна телефона, някъде около него отчетливо се долавяше грохотът на бейзболен мач. Самият той едва-едва чуваше какво му се говори в слушалката.
— Кой бие? — изрева с всички сили Ем Пи.
— Не са моите, мамка им! Защо изобщо викам за тия кретени?! Щото и аз съм кретен…
— Така си е, Томи, кретен си. Деветнайсет години в окопите на СИН. Трябваше да напуснеш още преди десет години, да си уредиш живота.
— А, тъй ли? Ти като си се уредил, колко мангизи смъкваш? Много, а?
— Не се оплаквам. Децата са в частно училище, Тери ме натиска да сменим вилата с нещо по-скромно, че много й завиждали приятелките, а пък аз се оглеждам да продам ягуара, който стана на шест месеца, и да си купя мерцедес. Някой ми е одраскал предния ляв калник на паркинга и не мога да ходя на работа така. Хвърлил съм око на новата S-класа, но още не мога да реша 500 ли да поръчам, или да додам още малко пари и да си взема направо 600 дванайсетица. Чувам, че били много икономични за кубатурата си.
— И като лъжец за нищо не ставаш — засмя са Томи. — Още ли се свирате в оня тесен курник в Арлингтън?
— Да, бе. Миналата година ни изгоря климатикът, но ние сме тъпи и упорити, ще устискаме някак, докато Тери спечели от лотарията.
— Не разчитай на нейния късмет, приятел! Тя се остави да й направиш дете още на четвъртата ви среща.
— Благодаря ти, че ми напомни.
— И все оня очукан бус крайслер ли караш? Чудя се как те пускат инспекторите на годишния преглед…
— Много ти разбират инспекторите от коли! Караме си го, какво му е… Чакай да те питам: ти чувал ли си за човек на име Коневич? Алекс Коневич?
Дълго мълчание, през което се чуваше само ревът на бейзболния мач. Накрая Томи попита шепнешком:
— Клиент ли ти е?
— Кой води?
— Не са моите. Е, клиент ли ти е или не? Не питам току-така. Любознателността е майка на интелекта.
— Да, клиент ми е.
— Чупи го. Разкарай го веднага и дим да те няма.
— Ама какво става, Томи? Казвай!
— Не ме питай, не казвам! Всичко е много потайно, грифът е „строго секретно“ на куб. Не става, брат ми. Знай едно: твоят човек го е закъсал яко. И самият той още не го знае, ама скоро ще го разбере.
— Просто така, а?
— Накарай го да ти плати в брой, и то предварително. Тоя има мангизи, повярвай ми. И си ги преброй внимателно, че е голям мошеник!
— Кой е прокурор?
— Ким Париш. И това не е добре за теб, приятел.
Името му звучеше познато, с нещо отнякъде я бе запомнил. Ким се бе появила през последната му година в СИН, когато той вече се оглеждаше за друго поприще и не му бе до запознанства с новоназначени, с които така или иначе скоро щеше да се сбогува. Подобно на всички нови прокурори, и тя бе започнала с по-лесните дела, при които нямаше риск от злепоставяне на службата — имигранти, промъкнали се незаконно през границата, такива с изтекли зелени карти или други дребни закононарушения. Само след шест месеца — рекордно кратък срок — бе изстреляна стръмно нагоре, към висшата лига: наркотрафик, данъчни измами, организирана престъпност и други шумни дела, каквито обикновено се поверяваха на най-способните и амбициозни млади юристи. Самата тя беше стара за начинаещ прокурор — на четирийсет и пет, може би петдесет. Но пък беше умна и много, много добра в това, което вършеше. Неомъжена, без деца, вечно нащрек; единственият й живот беше правото, службата на закона.
— А кой е наблюдаващ делото? — запита Ем Пи с многозначителен тон.
— Ама ти глух ли си?! Не мога да ти отговоря на въпроса, Ем Пи. Заклевам ти се, не мога да говоря!
— Ех, Томи, Томи… Помниш ли делото „Гонзалес“? Дето беше оплел конците и директорът искаше да те…