Тайно разрешение
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайно разрешение». Краткое содержание книги:
Американското военно командване изпраща в базата в Тузла майор Шон Дръмънд, бивш участник в звено за специални операции и настоящ военен адвокат, да установи извършено ли е престъпление. Подпомогнат в разследването си от двама опитни юристи — адвокатката Лиса Мороу и прокурора Джеймс Делбърт, — той попада на заговор с ужасяващи мащаби. Версиите на обвинените Зелени барети дотолкова си приличат, че неволно пораждат съмнения за протекция от най-високо място. В хода на следствието изтича информация и стига до Овалния кабинет. Член на екипа на Дръмънд работи за интересите на правителството, но не и за установяване на истината. Представители на федерални агенции фалшифицират данни. Амбициозен репортер от голям вашингтонски вестник е намерен удушен с гарота няколко дни след пристигането си в базата. Някой не иска истината да бъде разкрита… следите водят към най-високите етажи на властта.
Широко прокламираните в армията принципи за дълг, чест и вярност към родината понякога се нарушават, и то твърде драстично. Твърди се, че това се прави в името на по-висша цел. Но има ли цел, която да оправдава убийството?
— Освен това не избиваме сърби — добави той.
— Съжалявам, но не съм убеден — отсякох.
Мърфи ме изгледа внимателно, после каза:
— Моля те, излез от стаята. Само за малко. Без номера, обещавам. Трябва да поговоря с Джак насаме.
Идеята не ми хареса, но се подчиних. В крайна сметка нямах какво да губя. Имелда и четирите й помощнички бяха дислоцирани на различни места в базата, съоръжени с факс машини и готови да натиснат бутона за изпращане. Всяка от тях разполагаше със запечатан плик с копие от доклада, който бях написал по-рано. След по-малко от четирийсет минути пликовете щяха да бъдат отворени, електроните щяха да полетят по жиците и котката щеше да изскочи от чувала. Нито Третърн, нито Мърфи, нито АНС можеха да ги спрат.
Минаха около пет минути. Заседателната зала имаше специална звукоизолация, което ми се стори ужасно неудобно, защото бях притиснал ухото си до вратата, а не чувах абсолютно нищо. После тя се отвори и Мърфи ми махна с ръка да вляза. Седнах на същото място.
— Двамата с Джак ще ти дадем разрешение да научиш всичко за тази операция — каза той.
— Не си мислете, че ще се хвана — възразих. — Няма да чуете никакви клетви за секретност.
Мърфи кимна на Третърн и аз останах с впечатлението, че са очаквали тая реплика. Искаше ми се да им се изплезя или да си смъкна гащите и да се наведа — всичко, което би ги изненадало. Засега бяха успели да предвидят ходовете ми.
После Третърн каза:
— В момента тук губим една война. Губим я, защото операцията е на НАТО и президентът е с вързани ръце. Съюзниците ни са твърдо против намесата на сухопътни войски. Разрешават ни само да бомбардираме.
Мърфи пое следващата реплика от сценария.
— Но война не се печели само с бомби. Затова решихме да организираме АОК. Надявахме се да ги използваме за сухопътен елемент в атаката, но те ни разочароваха жестоко. Шест или седем отряда от АОК вършат добра работа, но останалите са напълно неадекватни. И неефективни. Повечето от тях просто се крият в гората и се молят всичко да свърши по-скоро. Няколко бяха избити, а почти всички са изгубили бойния си дух.
— Това не е оправдание — възразих. — Поръчковите убийства са незаконни.
— Никого не убиваме — въздъхна Третърн уморено. — „Ангел-хранител“ е официалното име на операцията, която наричаме „Ангел-отмъстител“. Някои от специалните части, които изпращаме в Косово, всъщност изпълняват мисии вместо отрядите от АОК, за които отговарят.
— Какви мисии? — попитах.
— Нападения, засади, прекъсване на снабдителни линии. Няколко пъти научавахме, че сърбите планират масови убийства, и ги пращахме да освободят пленените косовари. Но сме много внимателни, повярвай ми. Никакви поръчкови убийства и разбойничества.
— Наистина ли? Тогава какво е станало с хората на Санчес?
Те пак се спогледаха и платната им увиснаха. Лицето на Мърфи се изкриви от неудобство.
— Не знаем — каза той.
— Как така не знаете?
— Така. Отрядът от АОК на капитан Ахан, който са придружавали, беше избит до крак. Не сме сигурни как е станало.
— Но хората на Санчес не са били засечени от сърбите, нали? И не са действали при самоотбрана?
— Няма откъде да го разберем — каза Третърн.
— Глупости.
— Спътниковите записи и радиопредаванията, които ви показахме, бяха фалшификати — призна той. — Ти очевидно си го разбрал по някакъв начин. Истинските филми за съответните дни не показваха никакви необичайни действия на екипа на Санчес. Имаме ги снимани в базовия лагер, после как се придвижват… но нищо, от което да личи, че са били забелязани или преследвани.
— Тогава защо…
— Защото не можехме да позволим операция „Ангел-отмъстител“ да излезе наяве — каза Мърфи.
— Не разбирам.
Третърн потропваше с пръсти по масата.
— Когато хората на Санчес са се изтеглили, те не са докладвали нищо за засадата. Разбрахме за нея едва три дни по-късно, когато Милошевич започна да организира пресконференции.
Усещах как парченцата от мозайката се наместват.
— И сте арестували екипа на Санчес?
— Точно така — каза Мърфи. — А те ни разказаха версията за разкриването и преследването. Джак накара АНС да проверят записите си и в тях не се откри нищо, което да я потвърди. Но пък и нищо не я оборваше.
— Тогава защо ме извикахте?
— Така поиска Вашингтон. Към масовото убийство изведнъж възникна международен интерес. Установихме, че най-доброто решение за всички замесени е да проведем истинско разследване. Хората на Санчес се придържаха към своята версия и ние получихме заповед да я направим по-убедителна.