Прелюдия за Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Прелюдия за Фондацията». Краткое содержание книги:
— Сир, това е немислимо — ледено отрони Демерцел. — Никога не бих узурпирал трона. Не бих го откраднал от вашия законен наследник. Освен това, ако съм предизвикал недоволството ви, накажете ме справедливо. Но положително не съм сторил нищо такова, което да си заслужава наказанието да стана император.
Клеон се разсмя.
— Демерцел, дори само заради тази вярна преценка за стойността на императорския трон ще зарежа всяка мисъл да те наказвам. Хайде, дай да поговорим за една работа. Бих поспал, но все още не съм готов за церемонията, с която ме слагат в леглото. Дай да поприказваме.
— За какво, сир?
— За каквото и да е… За оня математик и неговата психоистория например. Знаеш ли, от време на време си мисля за него. Сега, на вечерята, пак се сетих. Чудя се дали психоисторическият анализ би могъл да подскаже някакъв начин човек да бъде император без безкрайни церемонии.
— Сир, понякога мисля, че и най-умният психоисторик не би съумял да се справи с това.
— Добре, разправи ми тогава последните новости. Той все още ли се крие сред тия странни плешивци от Микоген? Ти ми обеща, че ще го измъкнеш оттам.
— Обещах, сир, и дори предприех нещо, но със съжаление трябва да призная, че се провалих.
— Провали се? — Императорът си позволи да се намръщи. — Това не ми се нрави.
— Нито пък на мен, сир. Аз планирах да подтикна математика да извърши някое светотатствено деяние — в Микоген е лесно да го сториш, особено ако си чужденец — и то такова, че да изисква сурово наказание. В такъв случай той щеше да бъде принуден да апелира за милост към императора и в резултат на това щяхме да го пипнем. Правех си сметка да се отплатим с някоя незначителна отстъпка — важна за Микоген, но съвършено незначителна за нас — и не смятах да играя пряка роля в подготовката. Работата трябваше да се ръководи фино.
— И аз мисля тъй — рече Клеон — само че тя се е провалила. Нима кметът на Микоген…
— Той се титулува Върховен старейшина, сир.
— Не се хващай за някакви си титли. Нима този Върховен старейшина отказа?
— Напротив, сир, съгласи се и математикът Селдън хлътна право в клопката.
— Е, и?
— Позволили му да напусне здрав и читав.
— Защо? — с негодувание попита Клеон.
— Не съм напълно сигурен, сир, но подозирам, че някой е предложил по-висока цена.
— Кой? Кметът на Што?
— Възможно е, сир, макар да се съмнявам. Държа Што под непрекъснато наблюдение. Ако бяха докопали математика, досега щях да узная.
Императорът вече не просто се мръщеше, а се беше ядосал истински.
— Демерцел, това е много лошо. Ужасно съм недоволен. Подобен провал ме кара да мисля, че ти може би вече не си онзи човек, който беше навремето. Какви мерки ще предприемем против Микоген за такова явно пренебрегване на императорските желания?
Първият министър се поклони ниско, сякаш за да отбегне по този начин разразилата се буря, но в гласа му прозвучаха стоманени нотки.
— Сир, би било грешка да предприемем каквито и да са действия против Микоген точно сега. Разривът, който ще последва, ще бъде добре дошъл за Што.
— Но нещо трябва да направим!
— Може би не, сир. Нещата не са толкова лоши, колкото изглеждат.
— Как тъй да не са толкова лоши?
— Вие, сир, навярно помните, че този математик беше убеден, че психоисторията е непрактична.
— Разбира се, че помня, но нали това нямаше значение? Поне за нашите цели?
— Не е изключено и да няма. Само че, сир, ако психоисторията може да стане практична, тя ще бъде безкрайно по-полезна за целите ни. А от онова, което успях да установя, сега математикът се опитва да направи психоисторията практически приложима. Неговото богохулно деяние в Микоген било, така разбрах, част от опита му да реши тъкмо този проблем. В такъв случай, сир, за нас може да се окаже изгодно да го оставим на спокойствие. Ще ни свърши по-добра работа, ако го хванем, когато е по-близо до победата си или дори вече я е постигнал.
— Не и ако кметът на Што се добере пръв до него.
— Аз ще се погрижа това да не се случи.
— По същия начин, по който успя да го измъкнеш от Микоген?
— Следващия път няма да сбъркам, сир — хладно заяви Демерцел.
— И наистина по-добре недей — кимна императорът. — Не бих толерирал втора грешка в това отношение.
А после кисело добави:
— Струва ми се, че нощес няма да мога да мигна.
61
Джайрад Тайсалвър от сектор Дал беше нисък. Главата му едва стигаше до носа на Селдън. Той обаче, изглежда, не се притесняваше от това. Имаше хубави, правилни черти на лицето, лесно се усмихваше и с гордост носеше дебелите си черни мустаци и ситно къдрава коса.