Прелюдия за Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Прелюдия за Фондацията». Краткое содержание книги:
— Вярно е — внезапно се обади Дорс. — Хари, това ще бъде както с компютъризираните архиви, за които ти разправях. Малко по малко тези роботски спомени би трябвало да се подменят, да се изгубят, изтрият, изкривят… Единственото, което можеш да правиш, е да се връщаш назад, а колкото по-назад се връщаш, толкова по-недостоверна ще става информацията.
Четър кимна.
— Чувал съм, че говорят за това като за принцип на несигурността в информатиката.
— Но няма ли да е възможно — замислено промълви Селдън — част от информацията да бъде твърде грижливо запазена по специални съображения? Откъси от микогенската Книга могат спокойно да се отнасят за събития отпреди двадесет хиляди години и пак са достатъчно точни и подробни. Колкото по-ценна и по-внимателно съхранявана е дадена специфична информация, толкова по-дълготрайна и надеждна може да се окаже.
— Тук ключовата дума е „специфична“. Онова, което Книгата би държала да запази, едва ли съвпада с туй, което ти би желал да бъде запазено. Нищо чудно събитието, което един робот помни най-добре, да е онова, което ти би искал той да помни най-слабо.
Селдън съвсем се отчая.
— В каквато и посока да поема, търсейки начин да разработя психоисторията, нещата се нареждат така, че да я направят невъзможна. Защо ли да се мъча изобщо?
— Сега може и да ти изглежда безнадеждно — сухо рече Чувек — но не е изключено да открием някакъв път към нея, който никой от нас в този миг не очаква да намери. Не бързай толкова. А, ето че стигнахме едно място за отдих. Дайте да се отбием и да вечеряме.
Дъвчейки агнешките пирожки, направени от доста безвкусно тесто (още по-неприятно за небцето след микогенската храна), Селдън каза на другия мъж:
— Изглежда приемаш, че аз съм „нужният гений“ за разработването на психоисторията. Нали знаеш обаче, че може и да не съм аз?
— Така е — отвърна Чувек. — Може и да не си ти. Но не познавам нито един алтернативен кандидат за тая работа, така че се налага да държа на теб.
За кой ли път математикът въздъхна и рече:
— Добре, ще опитам, но нямам и искрица надежда. В началото твърдях, че е възможно, но не е практично; сега съм още по-убеден в това.
XIII. ТОПЛИННИЯТ РЕЗЕРВОАР
АМАРИЛ, ЮГО — Математикът, който, като се изключи самият Хари Селдън, има най-голям принос за разработването на детайлите на психоисторията.
Условията, при които е започнал животът му, са не по-малко драматични от математическите му постижения. Роден в безнадеждна бедност сред низшите класи на Дал, сектор в древния Трантор, той може би би прекарал дните си в пълна неизвестност, ако не беше фактът, че Селдън съвършено случайно го е срещнал по време на…