![Вуду [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/8/9/2/3/vudu-bg-download.jpg)
Вуду [bg]
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вуду [bg]». Краткое содержание книги:
Започна да разиграва предстоящата сцена в съзнанието си — представи си как вратата се отваря, как тя скача, той пада назад, а тя забива пръсти в очите му. След което щеше да потърси оръжието му, да го вземе и да го убие…
Неочакван звук я прекъсна, съвсем лек, едва различим. Тя отскочи като котка към далечния край на вратата и се сви в тъмнината, протягайки единия си крак напред, готова за скок. Чу отключване на катинар и дръпване на тежко резе. Леко изскърцване — и върху пода падна мъждива светлина. При отварянето си вратата се блъсна в крака й и спря.
— Време за кино — произнесе гласът. — Влизам. — Светлината от камерата се включи, осветявайки килията й с ярка бяла светлина, която временно я заслепи. Тя изчака напрегнато, опитваше се да фокусира очите си.
Ярката светлина внезапно се завъртя около вратата и се спря точно върху лицето й. Тя замахна и насочи пръсти към главата на тъмничаря си. Но като изсумтя, мъжът хвана китката й като в менгеме, изпускайки камерата. Тя почувства силен ритник в стомаха и се намери на пода. Лампата изтрака на бетона, но мъжът веднага я вдигна и отстъпи няколко крачки.
Светлината се фокусира отново върху нея, лещите отдолу примигваха; мъжът зад тях оставаше напълно невидим в мрака. През съзнанието й мина отново мисълта: Това е човекът, който уби съпруга ми.
Като си поемаше въздух на пресекулки, тя се изправи и изтича, заби нокти в него, но той бе готов. Един неочакван силен удар с глава, и в следващия момент тя вече лежеше на пода, главата й звънтеше и пред очите й танцуваха звезди.
Осветлението на камерата изгасна; силуетът се отдръпна и вратата започна да се затваря. Нора се опита да коленичи, усети внезапна слабост и главата й запулсира, но резето изтрака, преди да е успяла. Тя се хвана за вратата и се изправи нагоре, усещайки болка в цялото тяло.
— Мъртъв си — задъхано произнесе тя и стовари юмрук по вратата. — Кълна се, ще те убия!
— Тъкмо обратното, малка вещице — дойде гласът от другата страна. — Очаквай ме — скоро.
59.
Д’Агоста стоеше в дъното на залата в полицейския участък скръстил ръце пред гърдите си, загледан в редиците от седящи офицери пред него, и слушаше как Хари Числит важно ги инструктира за предстоящото „шествие“ — както надутият задник го наричаше, — което щеше да се състои извън Вилата. Шествие, дрън-дрън, помисли си Д’Агоста нетърпеливо. Само защото Естебан и Плок бяха осигурили разрешение за протестна демонстрация не означаваше, че планират да минат покрай Вилата с отмерена крачка, пеейки „Дайте шанс на мира“. Д’Агоста бе видял с очите си колко грозно и бързо се бе разраснала онази първа тълпа. За разлика от Числит — той практически бе напуснал преди шибаният протест да започне. А ето го сега тук — сочеше, изпълнен с увереност в собствената си върховна значимост, към диаграмите върху дъската, дрънкаше за защита, за контролиране на тълпата и различни тактически нюанси толкова спокойно, сякаш планираше бала на „Дъщерите на Американската Революция“.
Докато слушаше нескопосаното развиване на плановете, Д’Агоста усети, че ръцете му се свиват в юмруци. Беше се опитал да обясни на Числит, че съществува голяма вероятност Нора Кели да е държана във Вилата и че всяка проява на насилие от страна на протестиращите може да провокира смъртта й. Бе нещо много повече от логистика; животът на Нора Кели можеше да бъде поставен на карта. Но заместник-шефът не виждаше нещата по този начин.
— Бремето на доказателствата лежи на вашите плещи — бе подчертал той помпозно. — Къде са ви доказателствата, че Нора Кели е във Вилата?
Д’Агоста направи всичко, за да не забие юмрук в тлъстата физиономия на този глупак.
— Ще имаме три контролни пункта — тук, тук и тук — произнесе напевно Числит с поредно почукване на показалката. — Два на централните точки за влизане и излизане, един на входа към Инууд Хил Парк. Една верига полицаи ще се влее от тази позиция тук към предните полеви позиции…
— Изглежда на заместник-началник Числит наистина му убягва същността — произнесе един познат глас досами лявото ухо на Д’Агоста.
Той се обърна и видя Пендъргаст, изправен зад него.
— Добър ден, Винсънт — провлачи напевно агентът.
— Какво правиш тук? — изненада се Д’Агоста.
— Дойдох да те търся.
— Къде е приятелчето ти Бертен?