Списък с убийства
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Списък с убийства». Краткое содержание книги:
— Длъжница за какво?
Той не й отговори. После каза:
— Нещата отидоха прекалено далече. Ако не ми дадеш парите, ще съжаляваш. Приготви ги. Чу ли? Искам ги в брой, не чек. Ще се срещнем утре. Ще научиш къде и кога.
— Ами ако не съм приготвила парите, когато се обадите?
— Някой ще пострада. — Думите потънаха в завален брътвеж.
Регън чу трясък, после връзката прекъсна. В следващия миг Алек вече беше до нея. Тя отвори уста да каже нещо, но той вдигна ръка, за да й направи знак да мълчи, и кимна към Уинкът.
Детективът стоеше с гръб към тях и говореше по мобилния си телефон, но когато се обърна, на лицето му грееше доволна усмивка.
— Пипнахме го.
ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Стана твърде лесно. Докато Питър Морис крещеше заплахи по телефона и се заливаше с питието си, двама полицаи го приближиха в гръб и го заловиха.
Морис не беше толкова пиян, че да не се сети за адвокат. Веднага щом му сложиха белезниците и му прочетоха правата, той започна да крещи, че иска адвокат.
После дълго обяснява, че отказва да говори с когото и да било. Нямаше да е зле той да направи самопризнания, но всъщност не се нуждаеха от тях. Уликите срещу него го заковаваха. Оказа се, че Морис е колекционер. Зад един слой изолация на тавана на порутената къща, в която живееше под наем, намериха мухлясала кутия от обувки, завързана с яркорозова панделка, и вътре бяха неговите трофеи — окървавен чук с инициалите на някакъв работник на дръжката, шофьорската книжка на Хейли Крос и портфейлът на детектив Бенджамин Суини.
Лейтенант Луис беше във възторг. Що се отнасяше до него, това бе приключен случай. След като научи за доказателствата, той настоя лично да се обади на Ейдън и да му съобщи добрата новина.
Уинкът се върна до хотела и разказа на Регън какво бяха намерили в къщата на Морис. Той се обади на Алек и го помоли да се срещнат във фоайето.
Алек беше в особено настроение. Той искаше да седне на масата за разпити с Морис и адвоката му, но Луис нямаше да му позволи дори да се доближи до него. Уинкът също не мислеше, че това е добра идея, имайки предвид настроението на Алек.
Сега го чакаше пред асансьорите.
— Събра ли си багажа, или още не си започнал? — попита Уинкът, когато Алек се приближи към него.
— Той не е признал, нали?
— Предполагам, това означава, че не си си събрал багажа.
— Отговори ми, Джон — сряза го Алек.
— Не, не е признал. Кълне се, че е невинен. Което бе истински шок. Никога не бях чувал някой заподозрян да твърди, че е невинен.
Алек пренебрегна остроумните му коментари. Вратата на асансьора се отвори и той направи път на Уинкът да влезе пръв.
— Къде са всички хора от охраната? Не съм видял нито един, откакто влязох в хотела.
Допълнителните хора от охранителната фирма вероятно вече са изпратени на други места. А тези, които по принцип си работят тук, просто са по-дискретни. Нали се сещаш, смесват се с тълпата. Сега, след като сме пипнали нашия човек — а той е точно нашият човек, — не е необходимо охраната на хотела да се набива на очи.
Асансьорът се отвори на етажа на Регън.
— Това не ми харесва — измърмори Алек.
— Знам. Ти искаше онзи да си признае, нали? Но знаеш ли какво? Ако той си беше признал, ти пак нямаше да повярваш, че е способен да извърши всичко това.
Алек сви рамене.
— Тук ме хвана на тясно. Просто исках да му задам няколко въпроса.
Уинкът поклати глава.
— Правим всичко по правилата, а това означава, че никой няма да го докосне.
— Да не мислиш, че аз ще се нахвърля отгоре му?
Уинкът се усмихна.
— Разбира се. Щеше да разбиеш лицето му в стената в секундата, щом той произнесе името й. Приеми фактите, Алек. Ти си прекалено дълбоко замесен в това… И то лично.
На Алек не му беше приятно да го чуе.
— Щом съм толкова дълбоко замесен, защо поиска да се срещнем тук?
— Защото предположих, че се нуждаеш от завършек.
Алек го погледна невярващо.
— Завършек ли? Сигурно се шегуваш.
— Помислих си, че може би, като ме чуеш как разказвам на Регън за всички доказателства, които открихме, и това, че той е имал мотив и възможност, ами тогава ти би могъл да затвориш вратата на това разследване и да продължиш напред.
— Беше прекалено лесно.
— Понякога нещата завършват точно така. Лесно.
— Доказателствата…
— Знам. Може някой друг да е скрил доказателствата на тавана на Морис. Това щеше да кажеш, нали?
— Точно така.
— Морис е бил в състояние да извърши всичко това. Физически той е достатъчно едър и силен, за да повдигне Суини и да го провеси на тавана. А освен това отговаря на описанието, което Регън ни беше дала.