Бриджет Джоунс: на ръба на разума
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бриджет Джоунс: на ръба на разума». Краткое содержание книги:
— Джайлс, скъпи, не слагай портфейла си в джоба на панталоните, така бедрата ти изглеждат дебели — изсъска Ребека.
— Сега ти си зависима, мила — отвърна Джайлс и обви с ръка талията й.
— Не съм! — тросна се Ребека и сърдито отблъсна ръката му, но веднага залепи усмивката. — Марк! — извика тя. Гледаше го, сякаш смяташе, че тълпата се е разотишла, времето е спряло, а оркестърът на Глен Милър всеки момент ще засвири „Не можеше да не си ти“.
— О, здрасти — непринудено каза Марк. — Джайлс, старче! Никога не съм допускал, че ще те видя във фрак!
— Здравей, Бриджет — обади се Джайлс и ми лепна влажна целувка. — Прекрасна рокля.
— Като се изключи дупката — вметна Ребека. Отклоних смутено поглед и забелязах в другия край на залата Магда, която стоеше с измъчен вид и като смахната махаше някакъв въображаем кичур коса от лицето си.
— О, моделът е такъв — говореше Марк и гордо се усмихваше. — Това е юртски символ на плодовитостта.
— Извинете — казах аз. Повдигнах се на пръсти и прошепнах на ухото на Марк: — С Магда става нещо.
Заварих Магда толкова разстроена, че едва говореше.
— Спри, миличка, спри — повтаряше отнесено тя на Констанс, която се опитваше да напъха парче шоколад в джоба на новото си костюмче.
— Какво има?
— Онази… онази… вещица, която миналата година имаше нещо с Джереми. Тук е! Ако само посмее да я заговори…
— Ей, Констанс? Хареса ли ти сватбата? — Беше Марк, подаващ чаша шампанско на Магда.
— Какво? — запита Констанс и погледна Марк с ококорени очи.
— Сватбата? В църквата?
— Кутонът ли?
— Да — разсмя се той. — Купонът в църквата.
— Ами, мама ме изведе — отговори тя и го погледна, сякаш беше малоумен.
— Шибана кучка! — изтърси Магда.
— Тябваше да е кутон — мрачно произнесе Констанс.
— Не можеш ли да я отведеш? — прошепнах аз на Марк.
— Хайде, Констанс, да идем да намерим топката. За моя изненада Констанс веднага го хвана за ръка и щастливо оттопурка с него.
— Шибана кучка. Ще я убия, ще я…
Проследих погледа на Магда до младо момиче, облечено в розово, което оживено разговаряше с Джуд. Беше същото, което миналата година видях с Джереми в ресторант на Портобело Роуд, а после една вечер да се качват в такси пред „Бръшляна“.
— Откъде-накъде Джуд я е поканила? — пенявеше се Магда.
— А откъде Джуд може да знае, че това е тя? — казах аз, като ги гледах. — Може да работят заедно или нещо подобно.
— Сватби! Само те ми липсваха! О, Боже, Бридж! — Магда се разплака и се опита да изрови кърпичка от чантата си. — Извинявай.
Видях, че Шарън е забелязала кризата и бързо си пробива път към нас.
— Хайде, момичета, хайде! — Джуд, незабелязваща нищо, заобиколена от захласнати приятели на родителите си, се канеше да хвърля букета. Започна енергично да си пробива път към нас, следвана от групата. — Започваме. Бриджет, приготви се.
Като в забавен каданс видях букета да полита във въздуха към мен, почти го улових, но хвърлих един поглед на петната от сълзи по лицето на Магда и го блъснах към Шарън, която го изтърва на пода.
— Госпожи и господа. — Нелеп иконом с лакейски панталони удряше с чук във формата на херувимче по бронзов аналой на цветя. — Бихте ли били така добри да запазите тишина и да проявите разбиране, докато младоженците, родителите им и шаферките стигнат до главната маса?
Майната му! Главната маса! Къде е моят букет? Наведох се, взех онзи на Джуд от краката на Шарън и със залепена весела усмивка го задържах пред дупката в роклята си.
— Когато се преместихме в Грейт Мисендън, Джудит започна да проявява изключителните си дарби в плуването стил кроул и бътерфлай…
Към пет часа следобед сър Ралф говореше вече двайсет и пет минути.
— … Стана съвсем, очевидно не само за нас, нейните определено пристрастни родители — вдигна поглед да подкани за слабия, престорен смях, — но и за цялата област на Южен Бъкингамшир. Беше годината, когато Джудит не само се класира на първите места по кроул и бътерфлай на три последователни състезания в Лигата на Делфините под дванайсет години, но получи и личен златен медал по оцеляване само три седмици преди първите си изпити!…
— Какво става с теб и Саймън? — изсъсках на Шарън.
— Нищо — изсъска ми тя в отговор, загледана право пред себе си в публиката.
— …През същата, много натоварена година Джудит получи отличие по кларинет на изпитите след завършването на втори клас в музикалната школа, ранна индикация, че е една завършена „Famma Universale“ [Универсална жена (лат.) — Б. пр.]…