Целуната от сянката
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целуната от сянката». Краткое содержание книги:
— Никой от нас не е светец — отвърна той сухо. — Повярвай ми, аз не…
Скочих и го бутнах. Освободих се от ръцете му, но не стигнах далеч. Едва бях направила две крачки от леглото, когато той отново ме сграбчи и ме притисна, този път с цялата си тежест, за да ме задържи неподвижна. Трябваше да се досетя, че няма да успея да избягам, но не можех да мисля разумно.
— Пусни ме! — разкрещях се за стотен път тази вечер, като се опитах да освободя ръцете си.
— Не. — Гласът му бе твърд, но в него се усещаше почти отчаяна нотка. — Не и докато не се опомниш. Това не си ти!
В очите ми запариха сълзи.
— Аз съм! Пусни ме!
— Не си. Не си ти! Това не си ти! — Сега в гласа му имаше болка.
— Ти грешиш. Това е…
Думите ми внезапно пресекнаха. Това не си ти. Същото бях казала на Лиса, докато наблюдавах ужасена, как тя използваше магията, за да изтезава Джеси. Бях стояла там, неспособна да повярвам какво прави. Тя не го осъзнаваше, беше изгубила контрол и беше на границата да се превърне в чудовище. И сега, когато погледнах в очите на Дмитрий и видях страха и любовта му, разбрах, че същото се случва и с мен. Бях същата като нея, толкова обсебена от гнева, толкова заслепена от безразсъдни емоции, че дори не осъзнавах какво правя. Беше все едно да те управлява някой друг.
Опитах се да се преборя, да се отърся от изгарящите ме чувства. Ала те бяха твърде силни. Не можех да го направя. Не можех да се освободя от тях. Те щяха да ме завладеят напълно, също както бяха направили с Анна и госпожа Карп.
— Роуз — промълви Дмитрий. Изрече само името ми, но в тази едничка дума се съдържаше толкова мощ, толкова чувства. Дмитрий имаше такава абсолютна вяра в мен, в моята сила и доброта. Той също притежаваше сила, която не се боеше да ми предаде, ако се нуждаех от нея. Може би имаше нещо вярно в теорията на Диърдри, че навярно изпитвам гняв към Лиса, но по отношение на Дмитрий изцяло грешеше. Това, което изпитвахме, се наричаше любов. Ние бяхме като две половини на едно цяло, всеки от нас бе готов във всеки един момент да подкрепи другия. Нито един от двама ни не беше съвършен, но това нямаше значение. С него можех да победя този гняв, който ме изпълваше. Той вярваше, че съм по-силна от него. И аз бях.
Бавно, много бавно оставих мрака да се разсее, да избледнее. Спрях да се боря с него. Тялото ми трепереше, но вече не от ярост. Беше страх. Дмитрий тутакси разпозна промяната и ме пусна.
— О, господи! — прошепнах с треперещ глас.
Ръката му докосна лицето ми, пръстите му погалиха бузата ми.
— Роуз — промълви. — Добре ли си?
Преглътнах напиращите сълзи.
— Аз… така мисля. Засега.
— Свърши — рече той. Все още ме докосваше, този път отмяташе кичур коса от лицето ми. — Свърши. Всичко е наред.
Поклатих глава.
— Не. Не е. Ти… ти не разбираш. Истина е — всичко, от което се боях. За Анна. Затова, че поемам в себе си лудостта на духа. Това се случва, Дмитрий. Лиса не бе на себе си с Джеси. Беше изгубила контрол, но аз я спрях, защото изсмуках гнева й и го погълнах в себе си. И това, това е ужасно. Все едно съм… не зная как да го опиша — кукла, марионетка. Не можех да се контролирам.
— Ти си силна — рече той. — Това няма да се случи отново.
— Не — поклатих глава. Усетих как гласът ми се задави, докато се мъчех да остана права. — Ще се случи отново. Този път беше кръвожадност и омраза. Исках да ги унищожа. Имах нужда да ги унищожа. А следващия път? Не зная. Може би просто ще полудея като госпожа Карп. Може би вече съм луда и затова виждам Мейсън. Може би ще изпадна в депресия, също както Лиса навремето. И ще продължа да пропадам и пропадам в тази бездна, а накрая ще стана като Анна и ще се самоу…
— Не — прекъсна ме Дмитрий нежно. Приближи лицето си към моето и челата ни почти се докоснаха. — Това няма да се случи с теб. Ти си прекалено силна. Ще се бориш с това, както го направи този път.
— Направих го само защото ти беше тук. — Той обви ръце около мен, а аз зарових лице на гърдите му. — Сама не мога да се справя — прошепнах.
— Можеш. — В гласа му се усети треперлива нотка. — Ти си силна, ти си толкова, толкова силна. Затова те обичам.
Стиснах здраво очи.
— А не бива. Аз ще се превърна в нещо ужасно. Може вече да съм се превърнала. — Припомних си как се държах напоследък, как се сопвах на всички. За начина, по който се опитах да сплаша Райън и Камила.
Дмитрий се отдръпна, за да ме погледне в очите. Обхвана лицето ми в шепи.
— Не си. И няма да се превърнеш. Аз няма да ти позволя. Без значение какво ще ми струва, няма да ти позволя.
Отново ме изпълниха емоции, но не бяха омраза, гняв или нещо подобно. Беше топло и прекрасно и сърцето ме заболя — по хубав начин. Обвих ръце около врата му и устните ни се срещнаха. Целувката беше чиста любов, сладка и блажена, без следа от отчаяние или мрак. Бавно, но неотклонно, интензивността й се увеличи. Все още бе изпълнена с любов, но имаше и много повече — нещо жадно и силно. Искрите, прехвърчали помежду ни, докато се бихме по-рано, сега се завърнаха и сякаш лумнаха в пламъци, които ни обгърнаха.