Графиня робиня
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кунка Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графиня робиня». Краткое содержание книги:
Гласът му бе зповеднически, лицето му гордо като на римски орел. Яростта ѝ мигновено пламна.
— Нали ти казах, че доброволно няма да стана твоя робиня!
Той се изправи и посочи към нея.
— Ти си моя робиня, както скоро ще разбереш.
— Възможно е да съм твоя робиня, римлянино — тя решително вдигна глава, — но не съм робиня за твоето легло. Няма да стане, без да ме бичуваш. Достатъчно кръвожаден ли си, че да се наслаждаваш на тялото ми, след като си ме бил до кръв?
Огромното множество хора я втрещи. Звукът от гласовете им бе толкова висок, че ушите я заболяха, после пресяна да ги чува, усещаше единствено ударите на сърцето си. Не можеше да преглътне, а болката от гърлото бе преминала в гърдите й.
Даяна вървеше, като че ли изпаднала в транс. Нямаше друг път освен напред. Дори и да можеше да извика, никой нямаше да я чуе. Знаеше, че ако започне да се моли за милост, това щеше да издаде слабостта й. Всичко, което й бе останало, беше нейната гордост.
Вдигна високо брадичката си с презрение към палача, който прикрепваше китките и глезените й към високия кол, намазан с катран. Но когато той запали върха му, започна да трепери като лист. Въпреки че бе с лице към императорската ложа, слънцето милостиво я заслепяваше и тя затвори очи, за да се предпази от блясъка му.
Неудобството в гърдите на Маркус прерасна в тревога, когато видя съжалението, изписано по лицата около него. Накрая Нерон проговори:
— Много съжаляваме, че трябва да ти известим трагична новина в този прекрасен ден, генерале. Баща ти е мъртъв, отровен от жената, която те предаде.
— Не! — Отговорът бе толкова силен и твърд, но все още без страдание. Обвиняващите му очи се отправиха към Петриус. Брат му излезе напред и вдигна ръка, за да посочи центъра на арената.
— Това е моят подарък за теб, Маркус.
Той се обърна и я видя. Веднага позна Даяна по красивата руса коса. Беше облечена в любимата си туника.
— Не! — Този път викът му разцепи въздуха. Смесицата от гняв, болка и страх беше ужасяваща. Ледени пръсти сграбчиха сърцето му и го притиснаха, докато дъхът му излезе от тялото.
Маркус изтича до края на ложата и скочи на арената — двадесет и пет фута надолу. Сви краката си в очакване на удара в отъпканата пръст на трасето. Още преди да се изправи, вече тичаше напред. В момента, в който се приземи, вратата на отсрещната страна се отвори и двойка лъвове, държани гладни цяла седмица, се понесе напред.
Тълпата бе вече на крака и изразяваше подкрепата си с диви крясъци. Това се казваше спорт! Състезание с трима участници, кой щеше да стигне пръв до жената — боецът, лъвовете или пламъците.
Маркус притежаваше желязна воля. Той беше човек, който никога не можеше да приеме поражението, дори когато беше лице в лице с него. Извади сабята си и напрегна мощните си бедра, за да измине разстоянието по-бързо.
Маркус и лъвовете стигнаха целта си едновременно. Единият скочи към него, докато другият замахна към Даяна. В момента, в който той нанесе смъртоносния си удар, чу нейния изтерзан вик.
Отхвърли трупа на лъва настрани и заби оръжието си във втория. Смъртоносно ранен, той се свлече от любимата му, но преди това мощната му лапа разкъса гърдите, рамото и гърлото й…
— Маркус…
С ужас забеляза, че косата й вече гореше, запалена от насмоления кол. Той вдигна черните си очи към агонизиращия й поглед.
— Ще те обичам завинаги и след това! — закле се той и замахна с двете си ръце, за да забие сабята в сърцето й…
Глава 28
Сътресението, което тялото на Даяна изпита, й подейства като мълния. За момент имаше чувството, че изгаря, а после се вкочани, като че ли студен вятър премина покрай нея. Тъпанчетата на ушите й щяха да се пръснат. Изпита чувството на полет надолу и се събуди с вик на ужас, като трепереше неконтролируемо.
Първото нещо, което видя, бе кремавите завивки на леглото, в което лежеше. Помисли, че се е върнала в стаята си в Аква Сулис. После почувства силните ръце на Маркус и осъзна, че е в безопасност. Чувството на облекчение беше толкова сладостно…
— Марк… Марк… Маркус! — изхлипа тя. — Имах ужасен кошмар, че ме убиват в Цирка Максимус. Благодаря на Бога, че се събудих!
— Хайде, хайде, успокой се! — дочу тя дълбок успокояващ глас.
— О, Господи, беше невероятно истинско. Само ме хвани, в… ръцете ти се чувствам в безопасност.
Когато усети прегръдката му, потърка бузата си в мускулите на гърдите. Чувстваше ги като твърда скала и се вкопчи отчаяно в него. Дори познатият аромат на тялото я успокояваше. Ръцете му галеха косите й, докато треперенето затихна. С дълбока въздишка прошепна:
— Скъпи, не мога да дойда с теб в Рим! Моля те не искай това от мен, Маркус. Моля те да ме разбереш…
— Лейди Девънпорт, знаете ли къде сте, знаете ли кой съм аз?
Очите на Даяна се разшириха. Погледът й обиколи помещението и бавно осъзна, че това бе стаята на Елизабет в Хардуик Хол. Затвори отново очи, за да се съвземе. Когато пак ги отвори, все още се намираше в стаята с боядисаните в кремаво стени.
— Господи Боже, върнала съм се! — прошепна Даяна. Мъжът, който я държеше, отслаби прегръдката си и се дръпна назад, за да я погледне. Черните му очи пронизваха нейните, като че ли се опитваха да прочетат мислите й.