Елантрис

Минаваха покрай купчини с керамични и метални плоскости, гравирани с аони. Преди тези предмети имаха чудотворно въздействие и струваха безбожно скъпо. Сега бяха просто препятствия, които Раоден трябваше да заобикаля, за да не вдигне шум.

— Трябваше да вземеш Сейолин — каза тихо Галадон.

Раоден поклати глава.

— Сейолин е чудесен войник и добър човек, но хич не го бива в промъкването. Дори аз мога да го чуя. Пък и щеше да настоява да вземем повече стражи. Отказва да повярва, че мога да се грижа сам за себе си.

Галадон погледна към падналия нападател и се усмихна саркастично.

— Както кажеш, суле.

Раоден също се усмихна леко.

— Добре де — призна той. — Можеше да ни е от полза. Но неговите хора щяха да ме предпазват. Мислех си, че съм зарязал това отношение в двореца на баща ми.

— Хората пазят ценностите си — сви рамене Галадон. — Да не беше ставал толкова незаменим. Коло?

— Прав си — въздъхна Раоден. — Хайде.

Те млъкнаха и продължиха с промъкването. Галадон го бе разубеждавал с часове, щом принцът сподели плана си да се промъкнат при Шаор.

Дуладелецът твърдеше, че е рисковано, опасно, безсмислено и истински глупаво. Но не беше склонен да позволи на Раоден да тръгне сам. Принцът знаеше, че е рисковано, безсмислено и всичко останало. Хората на Шаор щяха да ги разкъсат, без дори да се замислят — буквално, като се имаше предвид умственото им състояние.

През последната седмица бяха направили още три опита да превземат градината. Стражите на Сейолин събираха все повече рани, а хората на Шаор ставаха по-диви. Раоден поклати глава. Бандата му растеше, но повечето от последователите му бяха физически слаби. Хората на Шаор бяха плашещо силни и до един корави воини. Гневът им даваше сила и последователите на Раоден не можеха да ги удържат още дълго.

Трябваше да открие Шаор. Беше сигурен, че ако успее да поговори с човека, ще намерят компромис. Твърдяха, че Шаор никога не участвал лично в нападенията. Всички наричаха бандата „хората на Шаор“, ала никой не помнеше да е виждал главатаря лично. Може би беше поредният маниак, неразличим от останалите. Или пък се бе присъединил към хоедите отдавна и бандата продължаваше без главатар.

Все пак нещо му подсказваше, че Шаор е жив. А може би просто искаше да го повярва. Трябваше му противник, срещу когото да се изправи. Диваците бяха твърде разпилени, за да бъдат победени лесно, а и превъзхождаха значително като бройка последователите на Раоден. Трябваше Шаор да съществува, да може да бъде убеден и да контролира хората си, иначе групата на Раоден бе загазила сериозно.

— Вече сме близо — прошепна Галадон, когато достигнаха крайната улица.

Чуха някакъв шум и изчакаха търпеливо да отмине.

— Банката — посочи Галадон голямата сграда отсреща. Стените бяха по-тъмни от обичайния оттенък на слузта. — Елантрисците са издигнали тази сграда, за да има къде местните търговци да съхраняват парите си. Банка в Елантрис е била много по-сигурна от банка в Кае.

Раоден кимна. Някои търговци, като баща му например, нямаха доверие на елантрисците. Те предпочитаха да държат богатството си извън града, което в крайна сметка се бе оказало разумно.