Черният кинжал (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният кинжал (Част I)». Краткое содержание книги:
Улф Матсън, шеф на Специалната група за борба с тежки престъпления в Ню Йорк, разследва убийството на известен американски строителен магнат, чийто бизнес е тясно свързан с японски фирми. Улф е принуден да се бори с хора, които притежават могъща вътрешна енергия, успяла да се съхрани през поколенията. Той се сближава с красивата и тайнствена японка Шика, която може да се окаже негов спасител или убиец…
Действието в „Черният кинжал“ се развива със скоростта на куршум, едно спиращо дъха пътуване в свят на престъпления и романтика, интриги и любов…
— Доста добре познавате Америка за една англичанка…
— В много отношение Англия е едно тъжно място за живеене — отвърна Марион. — Имам предвид градовете, състоянието на икономиката, жизнения стандарт… Освен това аз не мога да свикна с така нареченото добро възпитание, в това отношение приличам на баща си… — от устата й се откъсна тих смях: — В замяна на това мама и сестра ми са възпитани за две семейства като нашето. Истински сноби! — Очите й блестяха в сумрака на кабината, червено-зелените сигнални светлини на носа хвърляха отблясъците си по тъмната й коса. — Но въпреки „доброто възпитание“ в семейството ми, аз изпитвам искрено възхищение към бруталността и твърдоглавието на американците… Мой идол е Теди Рузвелт, бях дълбоко привлечена и от авантюрата ви във Виетнам, където нахлухте като каубои с размахани пищови в ръце. Неприятностите ви дойдоха с решението да останете там, а то явно беше предизвикано от воинската ви гордост… Пълна глупост! Гордостта е сестра на глупостта, нали така беше? В крайна сметка това обаче няма никакво значение… Аз самата съм израснала в Ирландия и затова знам какво е война. Но младостта не ми позволяваше да изпитвам страх. Когато човек е млад, той обикновено не мисли за смъртта дори когато се намира на косъм от нея…
Хам изключи мотора и излезе на носа да пусне котвата. Марион вървеше по петите му, от тялото й се излъчваше приятна и чиста цитрусова миризма.
— Вероятно и вие мислите, че жената трябва да си знае мястото и да не си дава мнението, без да я питат — като повечето военни… — промърмори тя.
— Ако ме мислехте за такъв, едва ли щяхте да приемете поканата ми за вечеря — обърна се да я изгледа Хам.
— Напротив, жена като мен никога не издържа на изкушението да поправи някоя от грешките на живота — поклати глава тя.
В следващия миг той я притегли към себе си и впи устни в нейните, през тялото му пробяга острата тръпка на възбудата.
Обвиваше ги мрак, лекото поклащане на яхтата и хладният бриз, който ги намери в близост до вратата на командната рубка, някак компенсираха горещите — вълни на желанието, заливащи ги като могъща приливна вълна.
По гладката кожа на голите й бедра проблесна сияние, той видя как изпъкналите капачки на коленете и опират в извитите предпазни тръби на каютата. Протегна ръце и Хам видя очертанията на раменете и бицепсите й. Докосна ги с пръсти, после ги стисна. Не откри дори следа от обичайната за жените мекота.
— Ела по-близо — прошепна тя. — Вече съм прекалено гореща…
Той я стисна в прегръдката си, тазът й се повдигна и се залепи в неговия. Устните му покриха нейните, ръцете му нежно погалиха възбудено щръкналите зърна на гърдите й. После тялото му бавно се плъзна надолу, езикът му докосна пламналата й женственост, в гърлото й заклокочи дълбок стои, тръпка разтърси цялото й наелектризирано тяло, ноктите и потънаха в косата му. От своя страна Хам изпита такава остра възбуда, че изведнъж му стана трудно да диша. Ръцете му обгърнаха таза й, повдигнаха я нагоре и я притиснаха в предпазните перила. Заби зъби в шията й едновременно с яростното си проникване. Смътно усети плъзгането на пръстите й към долната част на гърба си, гъделът на екстаза го връхлетя с нова сила, долната част на тялото му започна да работи с могъщи тласъци. Марион се отблъсна от пода, краката й се увиха около кръста му, цялото й тяло се разтърси от вълните на насладата.
Пред замъгленото му съзнание изведнъж се появи сцената, в която майка му се съвкупяваше с асистента на баща му. Ясно виждаше как той прониква в нея навсякъде, където това беше възможно, как я употребява по начина, по който мъжете в Сайгон го правеха с платените си партньорки — грубо, властно, с мръсна наслада… На лицето й беше застинало сладострастно изражение, от тялото й се излъчваше онази сладникава миризма, която, заедно с вонята на тиня и кал, Хам щеше да усети години по-късно сред миазмите на Сайгон…
Един цял живот пробяга през съзнанието му между два удара на сърцето. В момента, в който остави слушалката след като разказа на баща си за видяното, той беше сигурен, че повече няма да види майка си, че когато се прибере у дома за великденските празници от нея отдавна няма да има дори следа… Дали някога ще се случи същото и с младата Тифани, сегашната съпруга на баща му?
— Хам… — дрезгавият шепот на Марион прогони виденията, той тръсна глава и с благодарност се завърна в действителността. — Сънувал ли си някога истински грях?
— Грях ли? — лениво се учуди той. — Зависи какво разбираш под грях…
— Грях е всичко, което искаш да направиш, но те е страх — отвърна тя и лизна потта от рамото му. — Аз непрекъснато сънувам грехове…