Художникът убиец
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #1
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0561-1
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Художникът убиец». Краткое содержание книги:
Погълнат от спокойния, точен до педантизъм живот на художник реставратор, бившият израелски шпионин Габриел Алон се старае да забрави миналото. Но миналото няма да го остави, защото старият му шеф от Мосад — Ари Шамрон, ще направи и невъзможното, за да го привлече обратно в службите. Ще му предложи да се добере най-после до убиеца на сина си. След поредица терористични атентати в Европа Тарик е замислил убийството на световноизвестен политик на срещата на високо равнище във Вашингтон. Той може да бъде спрян само от Алон и неговата красива партньорка. Започва трескаво преследване, в което не се знае кой е ловецът и кой — дивечът. Художникът ще захвърли четката, за да отмъсти на убиеца на сина си.
„Безмилостен като хирургически скалпел…“
— Но къде, по дяволите, е Жаклин?
Ядин бързо им съобщи последната информация. Самолетът от Париж долетял с двадесет минути закъснение. Екипът му поел двете жени след минаването им през имиграционната и митническата проверка. Чернокосото момиче наело кола от „Херц“ и закарало Жаклин до хотел „Куин Елизабет“. Там я предало на непознат мъж: около четиридесетгодишен, добре облечен, с благоприличен вид. Двамата се качили в стаята. Ядин имал саян в хотелския персонал — главен портиер. Той му казал, че интересуващият го мъж се е регистрирал в хотела по-рано същия ден под името Люсиен Даво. Стая 1417.
— Направихте ли снимки? — попита Ари с надежда.
— Нямаше начин, шефе. Беше абсурдно при тези обстоятелства.
— Тарик ли беше?
— Възможно е. Трудно е да се каже.
— Какво стана с чернокосата жена?
— След като срещна Жаклин с мъжа, тя веднага напусна хотела. Беше взета от друга кола на булевард „Рене Левек“. Не се опитах да я проследя. Не сметнах, че можем да отделим хора от екипа.
— С колко души разполагаш? — осведоми се Шамрон.
— С трима опитни агенти и новото момиче, което ми изпрати от Академията — докладва Зви.
— Как са разположени те?
— Двама души са във фоайето на хотела и се преструват, че пазаруват. Другите двама са отвън, в колата.
— Може ли нашият приятел портиерът да ни вкара в стаята? — заинтересува се Габриел.
— Разбира се.
— Искам да сложа бръмбар на телефона му.
— Няма проблем. Донесох нужното оборудване от Отава. Можем да вземем друга стая в хотела, която да използваме като подслушвателен пост. Макар че тогава един човек от екипа трябва постоянно да стои там.
Габриел кимна насърчително:
— Подслушването на телефона му си струва.
— Ще използвам новата девойка.
— Не, тя може да ми потрябва на улицата.
Ядин погледна към Шамрон:
— А сега за проблемите, шефе. Пак идват от Лев. Докато чаках да пристигнете, звъннах контролно в централата. След като сме излезли, Мордекай се е обадил по някакъв незначителен вътрешнофинансов въпрос. Очевидно е побързал да съобщи на Лев, че в централата няма никой, защото половин час по-късно Лев е позвънил по специалната линия, питайки какво става.
— Какво са му казали? — попита уморено Шамрон.
— За всеки случай бях оставил на секретарката ни версия за прикритие. Съобщила на Лев, че сме получили обаждане от наш приятел от канадската разузнавателна служба, че в Квебек е забелязан агент на терористичната организация „Ислямски джихад“. И всички сме хукнали натам да проверим как стоят нещата. Естествено Лев веднага попитал: „По чия заповед?“ — и поискал да му бъде съобщено името на предполагаемия агент от джихад. И така нататък. Картинката ти я ясна, шефе.
Шамрон тихо изруга.
— Изпрати му съобщение, когато се прибереш. Кажи му, че е било фалшива тревога.
— Слушай, шефе — въздъхна с горчивина Ядин, — с теб сме изминали много път, обаче ти скоро ще се пенсионираш и може Лев да оглави централата. Той е в състояние да стъжни живота ми. Допадат му подобен род неща, защото си е копеле.
— Остави на мен да се тревожа за Лев! — отсече Шамрон. — Ти ще правиш това, което съм ти наредил.
— Просто изпълнявам, без да разсъждавам, така ли, шефе?
В този момент мобилният телефон на Ядин иззвъня тихо. Той го приближи до ухото си:
— Ало?
Последва дълга пауза, нарушена само от въпросите на Зви: Кога? Къде? Накрая той нареди:
— Останете с тях! Но не забравяйте с кого си имате работа. Пазете дистанция.
Ядин затвори телефона.
— Какво става? — попита Шамрон.
— Той е излязъл.
— А Жаклин?
— Заедно са.
— Къде?
— Изглежда, отишли са да пазаруват.
— Осигури ми снимка, Зви. Трябва да се уверя, че е той.
Монреал има две лица. Едното е на повърхността: през зимата градът се превръща в покрита със сняг тундра. Ледени арктически ветрове фучат между небостъргачите и нахлуват откъм реката по лъкатушещите улички на Стария град. Другият Монреал е под земята. Той представлява лабиринт от бляскави магазини, кафенета, барове, супермаркети и големи витрини с марково облекло. Простира се на километри под централната част на града и позволява да се преминава от квартал в квартал, без кракът ти да стъпва навън.