Стигмата

Той поведе оцелелите си рицари към скалите, а преследвачите им останаха в мрака. После нареди на хората си да слязат от конете и по останалата част от рушащата се пътека обратно към пещерата ги водеха за юздите. Раймон и хората му ги чакаха.

– Справихте ли се? – извика Раймон, когато го видя.

– Справихме се. С малко повече късмет, балистата все още гори.

– Ами ти? Добре ли си?

– Не знам – рече Филип.

Предаде юздите на коня си на друг и седна на камък. На светлината от факлата на Раймон откри грозна рана от меч между наколенника и пищяла си. Дори не я беше усетил, но сега го болеше, и то доста.

– Колко хора изгубихме? – попита той.

Раймон преброи оцелелите.

– По моите сметки тринайсет. Ако балистата е унищожена, си е заслужавало.

– Гори буйно. На сутринта ще видим дали сме я повредили достатъчно, за да оправдаем загубата на тринайсет добри бойци.

Всъщност не бяха загубили тринайсет мъже; само шестима. На следващия ден седем от хората на Филип бяха изпратени обратно с отрязани носове, устни и избодени очи. Един бяха оставили с едно око, за да води останалите.

Раймон се поряза с меча си и в собствената си кръв се закле да отмъсти, когато ги видя. Останалата част от деня той прекара, обзет от тих гняв. Балистата изгоря до пепел и на зазоряване от нея все още се издигаше дим. Струваше ли си унищожаването ѝ онова, което бяха направили на тези мъже, чудеше се Филип. Бяха спасили замъка, затова той предположи, че може да се смята за успех. Надяваше се и оцелелите седмина да мислят така.

– Благодаря на Бог, че се бием с Божията армия – рече Раймон, когато най-накрая се успокои достатъчно, за да може да говори. – Защото щеше да ми е неприятно да се бия с тази на Дявола!

Светци – няма светци. Ад – няма Ад. Бог ни обича; Бог ни унищожава. Иисус е кротък и благ, затова ще те убия. Ако не ядеш тялото му в този хляб. Иисус е загинал на кръста – Иисус не е загинал на кръста.

Уморил се беше хората да спорят за това, а най-много се беше уморил хората да умират заради тези спорове.

Не сте ли имали преди замък? Защо не е било достатъчно?

Какво щеше да е достатъчно тогава, щом замъкът, конят, слугите и красивата съпруга не стигаха? Ами това: тясно легло в стая с прозорец с капаци, без слуги, но с хляб и сирене на масата, жена, която обича, и здраво, пълничко бебе в люлката. Не много, но достатъчно. Да, а и да го оставят на мира. Да не посичат приятелите му заради него, да не го преследват призраците на хората, които сам беше убил.

Достатъчно: да изпроси от боговете със сериозни лица някакъв проблясък на благост, някаква милост в тяхното неминуемо възмездие.

Мекотата на женската гръд. Гукането на дете. Изгревът.

Достатъчно.

Фабрисия използва две тънки ивици лен, за да събере раната, после направи лапа от билки и я привърза на крака му.