Черната призма [bg]

Карис се обърна да проследи хвърлената огнена дъга и видя как една мрежа с навързани по края ѝ тежести лети към нея точно докато огънят се стапяше във въздуха. Идеално хвърляне.

Но тя чакаше, чакаше, като прехвърли пак ятагана в другата си ръка, докато мрежата не се озова между нея и мъжа, който замахваше с тояга над главата си, за да я удари.

С остър пукот Карис изстреля две подкови от зелен луксин. Едната изсвистя през въртящата се мрежа. Но макар че я пропусна, улучи мъжа с тоягата по бузата и наруши равновесието му. Втората закачи мрежата и я запрати назад към няколко мъже, а оловните ѝ тежести изведнъж се превърнаха в опасни оръжия.

Конят вече се бе надигнал на задните си крака, цвилейки от болка — ужасен звук. Вътрешностите му се изсипаха като мокри кървави въжета. Но Карис само бегло видя и чу това. Виждаше единствено хаос, а хаосът бе неин приятел, хаосът бе нейното предимство при това съотношение на силите.

От всички страни падаха мъже. Карис запрати малки огнени кълба към най-близките палатки, които пречеха на кръгозора ѝ, проклет да е ниският ѝ ръст! Къде беше мъжът, който крещеше заповеди? Палатките лумнаха в пламъци, но това май не развълнува никого освен нея. Всички бягаха.

Тя едва сега започна да осъзнава колко са хората в лагера — имаше десетки палатки, значи може би стотина души? Оролам, трябваше да се маха оттук! После чу гръмотевичен трясък. Пръстта около краката ѝ се разлетя във въздуха, когато мускетните куршуми се забиха в нея, и Карис почувства ударната вълна.

Вдигна очи и видя широк полукръг от мускетари, поне четирийсет. Половината презареждаха оръжията си с ловки отработени движения. Не бързаха. Бяха добре обучени. Другата половина бяха насочили все още заредените си мускети към нея.