Черната призма [bg]

Съгледвачката викаше? На кого?

Може би на коня си.

„Как ли пък не, Карис!“

А в следващия миг Карис откри, че се носи по стръмната пътека право към някакъв лагер. Чакаха я десетина мъже. Поне двама от тях с мрежи. Други двама — с прътове с примки. С тояги и сопи, с мечове, но неизвадени. Не искаха да я убият, а да я заловят. Капан.

Призля ѝ. Имаше чувството, че някой я е фраснал с юмрук в корема. Сякаш отново бе на шестнайсет и баща ѝ я бе завлякъл на едно корабче, отпътуващо от Големи Яспис. Корабчето бе минало покрай фамилното им имение, където тя тайно — или поне така си мислеше — се бе съгласила да се срещне с Дазен. Братята ѝ чакаха в засада там. Бяха казали, че ще дадат на Дазен урок, задето се опитва да съсипе семейството им. Но тя бе видяла убийствения блясък в очите им.

Стоеше на палубата, когато взрив изби всички прозорци на стаята ѝ на втория етаж на голямата къща. Видя очертани в огън фигури, които се биеха.

Нещо изтръгна половината покрив и последваха експлозия след експлозия. Тела полетяха на стотици крачки в морето. Баща ѝ, който стоеше на палубата до нея, пребледня.

— Нали каза, че ще дойде сам, тъпа кучко? Виж какво направи! Той сигурно е докарал цяла армия! — Не я удари, само сграбчи главата ѝ и я принуди да гледа — но дори и да искаше, тя не би могла да откъсне очи от тази картина. За минути единственият дом, който бе познавала, бе погълнат от пламъци.

Тогава беше дете. Не можеше да мисли, не можеше да действа. Сега вече не беше дете и можеше да черпи от извори на ярост, непознати за онова невинно девойче.

Докато се спускаше по стръмната пътека, Карис използва разликата във височината на терена, за да скочи към първия от двамата конници, които стояха един до друг. Той държеше в двете си ръце прът с примка в края и го вдигна странично в опит да я блокира. Улучи протегнатия ѝ крак, но тя просто го остави да се сгъне и се заби в мъжа с коленете напред.

Ребра изхрущяха, докато го помиташе от седлото. Падна на земята и се претърколи, но трябваше да се подпре на дясната си ръка, в която държеше ятагана, затова притегли тънко острие от зелен луксин в лявата, докато минаваше под втория кон. Острието с лекота сряза корема му.

Карис беше на крака още преди конят да се надигне и да зацвили от болка. Остави зеления луксин да се разпадне, докато атакуваше единия от мъжете с мрежите, като прехвърли ятагана в лявата си ръка. Онзи бе прекалено зашеметен. Не помръдна, докато тя преодоля с един скок разстоянието помежду им и замахна към лицето му, като в същото време дясната ѝ ръка метна слаба огнена дъга зад нея за отвличане на вниманието. Мъжът с мрежата продължи да стои неподвижно, докато ударът ѝ не попадна в целта. Острието го улучи над носа, отклони се от костта и се заби дълбоко в едното му око.