Невинна кръв
- Автор: Кантрелл Ребекка, Чайковски Джим
- Серия: The Order of the Sanguines Trilogy #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546554802
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинна кръв». Краткое содержание книги:
Бузите на Искариот почервеняха и той гневно нареди:
- Свали ги!
В ъгъла на екрана се появи жълта икона с четири ракети.
Под нея имаше една-единствена дума.
Хелфайър
Адски гадно.
Томи долови бръмчене под седалката си. Представи си как се отваря люк и от него се спуска ракетна установка.
Една от жълтите ракети на екрана стана червена.
„Опа...“
05:35
Долепила лице до прозореца, Ерин гледаше как хеликоптерът се спуска към тях. По-рано го бяха забелязали как се издига като прашинка от една нефтена платформа в далечината. Изглежда, се беше насочил към брега и щяха да се разминат на голямо разстояние, но изведнъж той зави към тях, явно за да ги разгледа по-добре.
Джордан бе предположил, че охраната на платформата е решила да провери приближаващия неизвестен хеликоптер. Времената бяха подозрителни.
Внезапно хеликоптерът се спусна право към тях.
От корема му избълва дим и проблесна огън.
- Ракета! - изкрещя Кристиан от пилотската седалка и насочи хеликоптера надолу.
Ерин отлетя назад. Пронизителен писък раздра нощта, заглушавайки рева на двигателите. Машината се наклони надясно и в същия миг покрай левия плъзгач профуча нещо, оставяйки димна следа.
Секунда по-късно в морето зад тях проехтя експлозия и ударната вълна разтърси хеликоптера. В небето се вдигна стълб от вода и дим.
Кристиан моментално пикира, за да се изплъзне от другия хеликоптер, но в сравнение с подвижния убиец, който ги следваше по петите, машината им беше като тромав тлъст бръмбар.
Черните вълни се приближаваха бързо.
Ерин пое дъх през зъби. Джордан я беше стиснал за ръката.
Хеликоптерът им изравни на сантиметри от вълните и полетя ниско и бързо над водата. Ерин проточи врат и видя преследвача. Той зави, спускайки се странично към морето, а после се понесе към тях, като летеше малко по-високо.
Нямаше начин да му избягат.
- Ще опитам да стигна платформата! - извика Кристиан. - Ще я използвам като прикритие.
- Видях още три ракети в установката, докато прелиташе над нас — извика му в отговор Джордан.
„Още три шанса да ни убие“.
Кристиан се бореше с лоста за управление, сякаш той беше оживял. Хеликоптерът летеше на зигзаг към нефтената платформа. Втора димна диря профуча отдясно и ракетата избухна в морето, хвърляйки вълна от пушек и вода върху тях.
„Още два шанса...“
Нефтената платформа се извисяваше пред тях подобно на някакъв осветен небостъргач, стърчащ от морето.
Ерин си позволи миг надежда.
И тогава Природата ги зашлеви.
Една по-висока вълна закачи плъзгачите и хеликоптерът се разтърси и разклати като въжеиграч, който всеки момент ще изгуби равновесие. За един смразяващ миг Ерин си помисли, че ще се забият в морето, но после машината се издигна над вълните.
Ерин въздъхна дълбоко.
- Дръжте се! - изрева Кристиан.
Гърлото ѝ се стегна — разбираше, че са изгубили твърде много скорост. Нямаше начин да се измъкнат от следващата ракета. Ерин погледна Джордан в очите, а Кристиан отново ги насочи надолу, като този път явно възнамеряваше нарочно да потопи плъзгачите във водата.
Предпазните ремъци се впиха в Ерин, когато тялото ѝ продължи напред по инерция. Хеликоптерът едва не заби нос във водата.
Ракетата прелетя под вдигнатата опашка и експлодира под тях.
От двете страни на хеликоптера разцъфна огнено кълбо и пламъците лумнаха покрай прозорците. Светът се завъртя в зашеметяваща бъркотия от дим, огън и вода и хеликоптерът полегна странично във вълните. В тъмната кабина започна да влиза черен пушек.
Хеликоптерът се задържа на повърхността още миг.
След което потъна.
05:37
Юда гледаше останките и растящото черно петно в тъмната вода. Хеликоптерът им увисна във въздуха и пилотът бавно го завъртя, като оглеждаше за оцелели. После попита:
- Сър?
Юда прецени шансовете онези да са оцелели. Като че ли ракетата бе улучила опашката. Нищо не би могло да оцелее при такова пряко попадение - дори сангвинистите не бяха в състояние да се възстановят, след като телата им са нарязани от парчета разкъсан метал.
„Освен това няма абсолютно никакво значение“ - помисли си той, като погледна платинения си „Ролекс Яхт Мастър“.
Дори да имаше оцелели, те вече не можеха да го спрат. До изгрева оставаха по-малко от два часа. Дори да бяха оцелели, сангвинистите нямаше да успеят да го настигнат.