Юлиан [bg]

Цялата зима по заледените пътища между Лутеция и Виенна сновяха пратеници. Идеята за данък върху имуществата бе изоставена, но Флоренций все още бе твърдо решен да повиши данъците. Когато ми прати предложение да увеличим поземления данък, аз отказах да го подпиша. Всъщност аз го скъсах и заръчах на пратеника да отнесе късчетата хартия на преторианския префект и да му предаде моите поздрави.

Флоренций тогава се обърна към Констанций, който ми написа учудващо меко писмо. Част от писмото гласеше така: „Трябва да разбереш, мили братко, че ни вредиш, като подкопаваш доверието в назначените от нас държавни служители в Галия. Флоренций има своите недостатъци, но младежката буйност не е между тях.“ (Вече бях станал съвсем нечувствителен към обиди от този род.) „Той е способен управител и има голяма опитност особено по данъчното облагане. Ние имаме пълно доверие в него и не можем да не одобрим всяко усилие, целящо да увеличи държавните приходи в един момент, когато империята е заплашена и на Дунава, и в Месопотамия. Препоръчваме на нашия брат да бъде по-малко усърден в стремежа си да спечели благоразположението на галите и да помага повече на префекта в почтените му опити да събере сумите, изразходвани от тебе за защитата на провинцията.“

Ако бях получил такова писмо преди една година, щях да се преклоня пред волята на Констанций, без да възразя нито дума. Също така щях страшно да се разгневя, че говори за победата ми при Аргенторатум просто като за някаква „защита на провинцията“, но вече бях помъдрял. Знаех също, че за да разчитам на успех в Галия, ми трябва пълната подкрепа на местното население. Те вече гледаха на мен като на свой защитник не само срещу варварите, но и срещу алчността на Флоренций.

Писах на Констанций, че макар и да приемам мнението му по всички въпроси, не бихме могли да задържим провинцията, като увеличим данъците на едно разорено население. Казах в писмото си, че ще разреша увеличението на данъците да влезе в сила само ако императорът ми заповяда направо да подпиша тази наредба.

В Лутеция всички бяха смаяни. Чакахме няколко седмици за отговор. Научих се, че се обзалагали, и то за големи суми, уверени, че ще бъда отзован. Но не стана така. Липсата на отговор означаваше, че Констанций опрощаваше постъпката ми. Тогава намалих данъците. Населението на провинцията беше толкова благодарно и учудено, че събрахме всички данъци преди определения срок. Сега Галия е здрава финансово. Възнамерявам да въведа подобни данъчни реформи и другаде.

Научих се, че Констанций бил просто смазан, когато му съобщили за победата ми при Аргенторатум. Дори бил още по-съкрушен, когато му пратих окования във вериги Хнодомар като доказателство за победата ми. Но често хората отбягват неприятните факти, особено императорите, обкръжени от ласкатели, които винаги им казват онова, което желаят да чуят. В императорския двор ми измислили прякор — „Викторин“, за да подчертаят незначителността в техните очи — на моята победа. По-късно през зимата с изумление прочетох как Констанций лично превзел Аргенторатум и спасил Галия. Във всеки кът на империята разгласили за неговата голяма победа, без дори да се спомене и моето име. Впоследствие хора, които по това време били в Медиоланум, ми казаха, че Констанций накрая постепенно почнал да вярва, че действително е бил пред Аргенторатум в онзи зноен ден през август и че собственоръчно е пленил германския вожд. Когато седиш на престола на света, всяка заблуда може да стане действителност.