Юлиан [bg]

Приск: Собствените ми спомени от онзи августовски ден са много живи и изненадващо подробни, като се има предвид фактът, че не си спомням това, което се е случило миналата година, та дори тази сутрин.

Своя план за битката Юлиан изпрати на Флоренций във Виенна и за наша изненада той бе одобрен. Какви са били основанията, ще остане тайна. Подозирам, че може да има някаква връзка с факта, че Юлиан разполагаше с тринадесет хиляди войници, докато германската войска наброяваше около тридесет и пет хиляди.

На 14 август сутринта спряхме на приблизително двадесет мили от реката Рейн, по чиито брегове Хнодомар бе събрал войската си. Спомням си, че това бе най-горещият ден, който някога съм преживял. Жегата беше дори по-лоша, отколкото в Персия, защото беше влажно. Освен това въздухът гъмжеше от насекоми и непрекъснато кихах, както кихам винаги по това време на годината вследствие на изпаренията, които се излъчват от тлъстата земя.

През по-голямата част от битката бях до Юлиан, по-скоро като украшение, отколкото като войник, макар от време на време да размахвах оръжие, но само за да защитя живота си. Юлиан държа хубава реч на войниците. Макар речите му никога да не бяха блестящи, той винаги съумяваше да попадне в тон, който допадаше на войниците. Често съм се чудил как един толкова книжен младеж е успял да се научи да говори с такава лекота на най-невежите и пълни с предразсъдъци мъже на света. А той го правеше. Културният му глас ставаше груб, обноските му — царствени; откъм съдържание речите му бяха скромни, но въздействието им бе поразително.

Юлиан възседна коня си, а до него знаменосецът му държеше копие, на което императорският змей, пурпурен и злокобен, се развяваше на горещия вятър. Пехотата изпълваше тясната падина в подножието на хълма, където Юлиан и неговият щаб бяха застанали; всички войници стояха до колене в зряло жито, защото се намирахме сред един голям чифлик.