Синьо злато

Няколко врати бяха разположени по протежение на бетонния бункер. Остин осветяваше помещенията с фенерчето. Ръждиви рамки от легла и гнили дюшеци разкриха предназначението на едно от тях. По-нататък имаше кухня и килер. Последната стая е била за радиовръзка.

— Напуснали са на бегом — каза Завала. Счупените радиолампи и кутии от апаратура изглеждаха натрошени с чук.

Продължиха по коридора, като заобиколиха голяма, правоъгълна дупка на пода. Металната решетка, която някога я покривала, беше почти изядена от ръжда. Остин насочи лъчи към дъното на дълбока шахта.

— Някаква вентилация или може би отопление.

— Спомням си какво каза Кларънс Тинук за мините.

— Да се надяваме, че е измислица за ловци и рибари — каза Остин. — А може пък, старецът да е казал „миди“.

— Е, от това наистина ме хваща страх.

Коридорът свършваше при къса стълба, водеща към друга стоманена врата. Сметнаха, че се намират под хангара. Без да е напълно убеден в собствената си теория за гърмящите капани, Остин си пое дъх, отвори вратата и влезе. Веднага усети промяна в атмосферата. Въздухът не беше така студен и вонящ, както в бетонния коридор. Миризмата на застояло се смесваше с тази на масла и горещ метал.

Вдясно от вратата се виждаше прекъсвач с надпис „генератор“. Остин кимна към Завала и той го натисна. Отначало не стана нищо. После някъде се чу прищракване и няколко кашлици, докато двигателят неохотно се завърташе. Високо горе, отначало замъждукаха, а после ярко блеснаха светлини. Показа се огромна сводеста пещера. Завала си бе глътнал езика от благоговение. По средата й се намираше нещо, което приличаше на чернокрил отмъстител от норвежка легенда.

Приближи отзад подобния на ятаган самолет, протегна ръка и внимателно докосна една от вертикалните плоскости в долната част на фюзелажа.

— Красиво! — прошепна той, сякаш говореше за жена. — Чел съм за него, виждал съм снимки, но никога не съм си представял, че е такова великолепие!

Остин приближи и огледа алуминиевата скулптура.

— Или сме попаднали в Пещерата на вълшебния прилеп, или сме открили отдавна изчезналия фантом — летящото крило — каза той.

Завала мина под фюзелажа.

— Чел съм едно-друго за тоя самолет. Тия плоскости са сложени по-късно, за стабилност, когато са преминали от витлови към реактивни двигатели. Дължината на крилата е петдесет и един метра.

— Това е половин футболно игрище — забеляза Остин.

Завала кимна.

— Бил е сред най-големите самолети на времето си, макар че е дълъг само петнадесет метра. Виж тия реактивни двигатели. При прототипа, всичките осем са монтирани по фюзелажа. А тук, два са поставени под крилата, за да се освободи място за гориво. Както ти каза, увеличили са обсега.