Островът на изкушението

Правиха секс отново, този път в леглото му. После пак и пак — Лори загуби бройката. Жан изследваше тялото й, учеше я как сама да го опознава, допирът му я изстрелваше до ръба на рая и я давеше в опиянението от възбудата.

Шокира я, като й каза, че няма нужда от предпазни мерки — не и що се отнася до нежелана бременност. Новината за стерилитета му я съкруши. Той я беше преглътнал отдавна, но в очите на Лори, която вече знаеше колко неразкрити кътчета се спотайват в сърцето му, с каква привързаност гледа Ралф, колко малко любов е изпитал в живота си дотук, съдбата му изглеждаше безкрайно жестока. Осъзна, че чувствата й към Жан са искрени, защото за пръв път не мислеше за себе си и за отношението му към нея, а единствено за суровия му жребий.

В три сутринта Жан влезе под душа. Лори облече роклята си, отиде до прозореца и вдигна дървените щори, пускайки свежия океански въздух в стаята. Опря ръце на перваза и се полюбува на прекия изглед към фара: блед лъч светлина, който неспирно шари насам-натам и търси нещо. Реалността щеше да й се представи в сивите си одежди едва след четири часа, но Лори нямаше намерение да спи. Знаеше, че остане ли сама, съзнанието й ще се впусне да разиграва всяка една секунда от изминалата нощ и ще я държи будна поне сто години занапред.