Знойни сънища

— Гейб, ти не ме обичаш.

— Обичам те стотици пъти повече, отколкото те е обичал Г. Дуейн.

— Знам, че е така. Но не мога да се омъжа за теб.

— Кажи ми поне една причина.

— Вече ти я казах. Най-сериозната причина.

В очите му се появи някаква безпомощност.

— Какво искаш от мен?

Искаше това, което бе дал на Чери и Джейми, но би било жестоко да му го каже по този начин. А и какъв би бил смисълът? Той сам вече го разбираше.

— Нищо повече от това, което вече си ми дал.

Но той не искаше да се предаде лесно.

— Аз мога да се грижа за теб. След като се оженим, ти вече няма да се притесняваш как да изкараш пари за храна или какво ще стане, ако се разболееш — той замълча за момент. — Ще имаш и сигурност за Едуард.

Това не беше честно. Той знаеше, че би продала и душата си заради сина си и сега се опитваше да го използва. В същото време си даде сметка, че това е нещо, за което също трябва да говорят.

— Трябва да знаеш, че той е най-голямата причина, поради която не мога да приема предложението ти. Има различни видове сигурност. Да прекара детството си с мъж, който не може да го понася, би било много по-лошо за Едуард, отколкото бедността — ето, най-после му го беше казала.

— Не е вярно, че не мога да го понасям — но не я гледаше в очите и в гласа му нямаше никаква убеденост.

— Аз съм съвсем откровена с теб. Защо не си и ти откровен с мен?

Той се отдалечи на няколко крачки по посока на клетката.

— Просто ще ми трябва малко повече време, това е всичко. А ти искаш всичко да става на момента.

— В момента ти не го харесваш точно толкова, колкото и в първия ден, когато го видя — каза горчиво тя. — А това е толкова нечестно! Той не е виновен за това, че не прилича на Джейми.

Гейб се извъртя рязко към нея.

— Мислиш ли, че не съм си казвал това хиляди пъти — пое си дъх на пресекулки, опитвайки се да запази самообладание. — Виж, просто ми дай малко време и ще видиш, че нещата ще се променят. Знам, че доста те изненадах, но когато го премислиш, ще разбереш, че да се оженим, е най-доброто нещо, което можем да направим.

Искаше й се да се свие в някой тъмен ъгъл и да започне да вие от болка и мъка. Но остана на мястото си, твърдо решена да приключи с всичко това.

— Няма да променя решението си. Няма да се оженя за теб. Кристи вече се обади на родителите си и те ще ми изпратят два автобусни билета. Ще работя до края на следващия уикенд, след това с Едуард заминаваме за Флорида.

— Не!

И двамата подскочиха, виждайки Едуард да се появява иззад ъгъла на къщата, с лице, покрито със сълзи.

Стомахът й отново се сви болезнено. Какво беше направила! Възнамеряваше да му съобщи новината внимателно, не и по този начин.