Знойни сънища
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Велчев
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Знойни сънища». Краткое содержание книги:
Времето й в Салвейшън явно бе изчерпано.
В събота вечер в киното се събраха повече хора от предишната вечер, но Гейб изглеждаше още по-отнесен и мрачен. През нощта, когато отиде в леглото й, те не си казаха почти нищо и страстта им бе някак си престорена.
В неделя следобед тя го наблюдаваше през прозореца на спалнята си как премества Туити в клетката, която беше направил. Това бе нещото, от което се нуждаеше да прави този мъж, но ако някога все пак успееше да го проумее, тя нямаше да бъде наоколо, за да го види.
Изражението на горчива омраза, която беше видяла на лицето на Гейб вчера, докато гледаше към Едуард, най-после я бе принудило да вземе мерки. Беше се обадила на Кристи тази сутрин и бе привела плана си в действие. Сега всяка минута бе ценна. Ако можеше да го мрази, може би нямаше да изпитва такава болка, но как би могла да мрази мъж, чийто най-голям недостатък бе в способността му да обича толкова абсолютно.
Прокара пръсти по грапавата подвързия на библията на Дуейн. Беше прочела всяка от бележките в полетата отстрани, бе изучила всеки подчертан пасаж, но всичко, което бе открила, бе някогашното успокоение от строфите, в които си мислеше, че вече не вярва.
Облягайки глава на рамката на прозореца, тя се загледа в мъжа, в когото толкова лекомислено се беше влюбила. Сега, докато Едуард си играеше отпред, трябваше да съобщи на Гейб, че си заминава.
Паянтовите дървени стъпала изскърцаха под краката й, когато слезе на двора. Гледаше как Гейб прави някаква корекция във вратичката на клетката с чифт клещи в ръка, а острите писукания на Туити му правеха компания. Той вдигна очи и й се усмихна, когато я видя, карайки сърцето й да се разтупти развълнувано.
Тя си пое дълбоко дъх.
— Гейб, аз тръгвам.
— Добре — той приключи с поправката на клетката. — Изчакай ме няколко минути да оставя инструментите и ще дойда с теб.
— Не, не това исках да кажа — Не го прави! — извика сърцето й. — Не казвай тези думи! — но мозъкът й надделя. — Аз… аз напускам Салвейшън.
Той изведнъж замръзна на мястото си. В магнолията зад него прошумоля някаква катеричка, откъм върха на стария тенекиен покрив се чу изграчване на врана.
— Какво говориш? — той бавно се изправи, клещите висяха забравени в ръката му.
— Говорих с Кристи тази сутрин. Родителите й от няколко месеца я убеждавали да се премести в Клиъруотър и да им помага в техния магазин за сувенири. Вместо нея ще отида аз — осъзна, че забива болезнено ноктите на едната си ръка в дланта на другата, и се опита да се отпусне. — Кристи казва, че ще се чувства много по-спокойна, ако знае, че съм там и се грижа за тях. Освен това, те имат малък апартамент над магазина, където ще можем да живеем двамата с Едуард. А и във Флорида климатът е толкова хубав.
Последва дълго мълчание.
— Разбирам — той погледна надолу към клещите в ръката си, но Рейчъл остана с впечатлението, че въобще не ги е видял. — И колко ще ти плащат?
— Долу-горе колкото ми плащаш и ти. Не могат да си позволят по-голяма сума в момента, но се очаква бизнесът да се разрасне. Ще се оправям някак си, особено след като няма да плащам и наем — тя си помисли за чека за двадесет и пет хиляди долара, скрит в едно чекмедже в спалнята й, и стомахът й се сви гузно. — Веднага след като Едуард започне да ходи на училище, ще кандидатствам за стипендия и ще се върна обратно в колежа. Ще мога да вземам само по няколко курса наведнъж, но съм решила да уча бизнес и финанси.
Той пъхна клещите в задния джоб на джинсите си, а в очите му се бе върнало старото мрачно изражение.
— Ясно. За всичко си помислила, а?
Тя кимна.
— Без разговори? Не ти ли мина през ума, че може би трябва да поговорим, преди да вземеш това решение?
— Защо? — попита тя меко. Искаше той да бъде сигурен, че не го упреква за нищо. — За нас няма никакво бъдеще. И двамата го знаем.
Но той никак не беше в настроение да бъде успокояван. Прекоси разстоянието между тях с големи, гневни крачки.
— Никъде няма да ходиш.
— Напротив, тръгвам.
Той се изправи над нея и Рейчъл се зачуди дали нарочно използва размерите си, за да я накара да се почувства слаба и беззащитна.
— Чу какво ти казах. Оставаш тук! Това отиване във Флорида е шантава работа. Каква сигурност може да имаш, когато работиш за жълти стотинки и разчиташ на непознати хора да ти осигурят покрив над главата?
— Точно в това положение съм и сега — изтъкна му тя.
За момент той сякаш се стъписа, след това махна грубо с ръка.