Играч първи, приготви се
- Автор: Клайн Эрнест
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Играч първи, приготви се». Краткое содержание книги:
Знаех за койтестточно ставаше въпрос и къде да се подложа на него. Хартиеният еднорог ми бе разкрил всичко.
Блейд Рънърсе споменаваше вАлманахът на Аноракнай-малко четиринайсет пъти. Това бе един от десетте най-любими филма на Холидей, заснет по романа на Филип К. Дик — един от любимите автори на Холидей. Поради тази причина бях гледал филма повече от трийсет пъти и бях наизустил всеки кадър и реплика от него.
КогатоВонегътскочи в хиперпространството, пуснах в прозорец на дисплея си режисьорската версия на филма и превъртях напред, за да изгледам две конкретни сцени.
Действието във филма, излязъл през 1982 г., се развиваше в Лос Анджелис през 2019 г. в развито свръхтехнологично бъдеще, което така и не се бе осъществило в реалността. Главният герой беше Рик Декард, чиято роля се изпълняваше от Харисън Форд. Декард работеше като един от "блейд рънърите" — специален вид полицаи, които преследват и убиват репликанти — същества, продукти на генното инженерство, почти неразличими от истинските хора. Всъщност видът и поведението на репликантите толкова прилича на това на истинските човешки същества, че има само един начин, по който блейд рънърът може да ги различи — като ги изследва с устройство, нареченоМашината на Войт-Кампф.
Продължи куеста, като минеш теста.
Тези машини се появяваха само в две сцени от филма, в които действието се развиваше вТайрел Билдинг —огромна двойна пирамида, седалище на корпорацияТайрел, която произвеждаше репликантите.
Възстановките на сградата наТайрелбяха едни от най-разпространените в ОАЗИС. Нейни копия имаше на стотици планети, разпръснати из всичките двайсет и седем сектора. Това се дължеше на факта, че кодът на сградата бе сред безплатните шаблони в програмата за създаване на светове на ОАЗИС (заедно със стотици други постройки от научнофантастични филми и телевизионни сериали. Така че през последните двайсет и пет години винаги когато някой използваше този софтуер, за да създаде нова планета в ОАЗИС, той можеше да избереТайрел Билдингот падащо меню и да сложи нейно копие в симулацията, за да краси пейзажа на футуристичния град, който проектираше. Вследствие от това на някои светове имаше пръснати по повече от десет копия наТайрел Билдинг.В момента пътувах с пълна газ към най-близкия такъв свят — планетата в киберпънк стил в Сектор 22 на име Аксренокс.
Ако подозренията ми се окажеха верни, всяко копие отТайрел Билдингна Аксренокс щеше да съдържа cкрит вход към Втората порта през машините на Войт-Кампф. Не се тревожех, че ще се натъкна на Шестиците, защото нямаше как да са барикадирали Втората порта при условие, че съществуваха хиляди копия наТайрел Билдинг,разпръснати на стотици различни планети.
Щом стигнах до Аксренокс, ми отне само няколко минути да намеря някоя от сградите наТайрелна планетата. Набиваха се на очи. Огромна постройка с формата на пирамида, заемаща квадратни километри в основата си, се извисяваше над всички околни сгради.
Избрах си първата, която се изпречи пред погледа ми, и се насочих право към нея. Невидимият щит на кораба вече бе задействан и го оставих активиран, когато се приземих на една от площадките за кацане на покрива. Заключих кораба и активирах охранителните системи с надеждата, че това щеше да е достатъчно, за да не го откраднат, докато се върнех. Тук магиите не функционираха, тъй че нямаше как да свия кораба и да го прибера в джоба си. Да оставиш превозното си средство паркирано на открито на киберпънк планета като Аксренокс, беше все едно да си просиш да го откраднат. Знаех, че първата банда, облечена в кожени дрехи, която го зърнеше, щеше да го отмъкне.
Отворих карта с шаблона наТайрел Билдингв ъгъла на дисплея си. Видях, че близо до площадката, на която бях кацнал— имаше асансьор. Когато стигнах до него, въведох паролата за достъп, посочена в информацията на шаблона, и стиснах палци с надежда. Извадих късмет. Вратите на асансьора се отвориха с плъзване. Който и да бе създал тази част от градската среда на Аксренокс, не си бе направил труда да смени паролите от шаблона. Приех това за добър знак, защото означаваше, че сигурно и останалите настройки по подразбиране не бяха променени.
Докато слизах с асансьора до 440-тия етаж, включих бронята и извадих оръжията си. Между мен и стаята, до която трябваше да стигна, имаше пет пропускателни пункта. Освен ако шаблонът не бе променен, по тази отсечка стояха разположени петдесетима репликанти, охранители наТайрел.