На ръба на гроба [bg]

Подчиних се, заслепена от сълзите, и взех да притискам и отпускам гърдите й. Сърцето й бе спряло да бие точно когато Боунс й бе дал да пие от кръвта му. Отново и отново притисках гърдите й, докато Боунс й правеше дишане уста в уста.

— Това чудовище се втурна в стаята — задъхвайки се от ридания, разказваше Дениз, която също бе ранена на няколко места. — То скочи върху нея. Опитах се да го издърпам, но то бе много силно… Хайде, Джъстайна, не се предавай!

Плачът на приятелката ми бе толкова силен, че в първия момент не долових тихото туптене под дланите си. После майка ми се закашля и аз се отпуснах, а от очите ми рукнаха сълзи.

— Гадно… животно… махни се… от мен — хрипливо каза тя на Боунс.

Избухнах в смях, Боунс изсумтя и се отдръпна от нея, като сряза отново дланта си и я притисна до разреза на китката ми.

— Привет, Джъстайна. Изглежда ние с теб сме неразделни.

Дениз също се засмя, после избърса очите си и се огледа.

— Къде е Ранди? Той не е ли с вас?

Усмивката ми угасна. Едва сега забелязах, че Ранди не е в стаята с всички останали. Гледката на майка ми, кървяща до смърт, ми бе попречила да забележа това по-рано. Погледнах към Боунс, който се намръщи угрижено и скочи на крака.

— Защо да е с нас? — попита той рязко Дениз. — Ранди трябваше да стои тук.

Дениз се изправи с пребледняло лице.

— Искаше да помогне за намирането на предмета, използван от Патра за заклинанието. Каза, че няма да излиза от къщата. Тръгна преди двайсет минути…

Боунс се обърна и се втурна през вратата на стаята. Отидох при Дениз и хванах ръцете й. Независимо от голямата загуба на кръв, моите бяха по-топли от нейните.

— Ти остани тук — казах й. — Ще го намерим.

Светлокафявите очи на приятелката ми срещнаха моите и решимостта, която прочетох в тях, ме накара да отстъпя крачка назад.

— За нищо на света — заяви тя и ме блъсна настрана.

Не се опитах да я спра. Чувствах се замаяна, след като възбудата от битката бе взела да отслабва. Майка ми седна и се взря изумено в кръвта по разкъсаните на корема й дрехи, където допреди малко зееше смъртоносната рана.

— Мамо… — започнах аз.

— Не се притеснявай за мен — прекъсна ме тя. — Върви след Дениз.

Погледнах я благодарно и тръгнах през развалините, движейки се доста по-бавно, отколкото преди. Не бе изминала и минута, когато чух високия и пронизителен писък на Дениз. Хукнах натам, без да обръщам внимание на танцуващите пред очите ми черни петна.

Боунс бе коленичил на пода в кухнята и притискаше Дениз в обятията си. До тях се виждаше купчина от окървавени останки, примесени с пръст.