На ръба на гроба [bg]

— Влад, трябва ли да докоснеш някого, за да се запали?

Въпросът ми го изненада толкова много, че отпусна хватката си.

— Трудно е да подпаля някого, когото не държа, но е възможно, ако съм го докосвал преди, макар че отнема повече време.

— Трудно е, но е възможно? — задъхано повторих аз.

— Да, възможно е. Защо питаш?

— Анубус е — изкрещях възбудено от притока на адреналин. — Обектът на заклинанието на Патра изобщо не е предмет. Не разбираш ли? Той е изиграл ролята на Троянския кон, а Боунс едва не загина, за да го доведат тук! Намерението й е било да убие Боунс при засадата, а след това да довърши и останалите чрез Анубус, когото докарахме в къщата. Патра е знаела, че няма да го убием — кой би искал да се лиши от най-ценния си заложник?

На лицето на Влад се появи усмивка. Той ме пусна, разпери ръце и ги вдигна над главата си. Около нас цареше пълен хаос.

— Твърде далече е, за да успея да стигна до него, преди да ме повалят, но все пак да видим дали ще успея да спася положението.

— Давай, Влад — отвърнах, като развъртях меча, за да разчистя пространството около него. — Впечатли ме.

Ръцете му започнаха да излъчват сияние, но не червено, а синьо. Те озариха помещението със зловеща синьо-виолетова светлина. От дланите му захвърчаха искри, които се посипаха по косата ми, докато продължавах да посичам настъпващите зомбита.

Чу се пронизителен, агонизиращ вик. Разпознавайки гласа, се усмихнах студено на Влад.

— Привлече вниманието му, Дракула.

— Той е силен — отвърна Влад с напрегнат тон. Ръцете му бяха вече напълно погълнати от пламъци. — Трябва ли отново да ти напомням как се казвам?

— Ти, арогантен… — Пронизах с меча в корема едно опитващо се да ме захапе зомби, извъртях се и използвах цялата си сила, за да го разсека на две. — Обичащ да е центъра на вниманието… — Не се получи, то сграбчи острието. Боже мой, тези същества бяха наистина издръжливи. — Натруфен стар прилеп… — Прас! Главата ми се удари в стената. Щеше да бъде изненадващо, ако не си бях пукнала черепа. — Какво чакаш? Не си ли царят на страшилищата? Легендарният злодей, с когото плашат децата, че ще ги изяде, ако не слушат?

Още две зомбита се промъкнаха край Боунс и Менчерес, които, опрели гърбове един в друг, се опитваха да отблъснат чудовищата.

— Хайде, Влад, трябва да защитиш репутацията си. Ако не можеш да изпепелиш един прикован към стената египетски вампир, как навремето си прогонил турците от Румъния?

Чу се силен грохот, сякаш се бе взривил електрически трансформатор, а след това нападащите зомбита изведнъж рухнаха на пода. Внезапно от застиналите неподвижни фигури започна да се издига прах, която ги покри целите, докато накрая се превърнаха в купчини пръст. Призовани от земята, те отново се върнаха в нея.