Вечерните новини
- Автор: Хейли Артур
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вечерните новини». Краткое содержание книги:
В неотдавнашно интервю А. Хейли обяви, че последната му книга ще бъде „Реторта“, а после иде изпробва силите си в късия разказ.
— Значи сметката е била на перуанската делегация?
— По-скоро свързана с перуанската делегация. Но не съм сигурен колко хора са знаели за тази сметка, освен Салавери, който имаше право да подписва и да тегли пари. Трябва да знаете, че всяка делегация в ООН може да разполага с няколко сметки, включително и такива за специални цели.
— Окей, но нека да се занимаем с най-съществената.
— През последните няколко месеца в тази сметка влизаха значителни суми, част от които бяха изтеглени. Винаги законно, разбира се, без банката да е вършила нещо нередно. С едно изключение само.
— А именно?
— Мис Еферен, която заемаше тук високопоставената длъжност на помощник-управител, изведнъж пое под свое разпореждане тази сметка, като държеше и мен, и останалите в неизвестност за състоянието й и операциите по нея.
— С други думи, източникът на внасяните пари, както и онзи, на когото са били изплащани, са държани в тайна.
— Така излиза — кимна Армандо.
— И кой е теглил пари?
— Винаги Хосе Антонио Салавери, който се е подписвал. Няма ничий друг подпис и неизменно е било плащано в брой.
— Нека да се върнем малко по-назад — предложи Китъринг. — Казахте ни, че не сте съгласен със заключението на полицията относно причините за смъртта на Еферен и Салавери. Защо?
— Като започнах да разкривам нещата през миналата и тази седмица, реших, че вероятно онзи, който се е възползвал от сметката, е извършил двойното убийство, нагласяйки нещата така, че да изглеждат в края на краищата като убийство и самоубийство. Предполагах и все още смятам, че Салавери е бил само посредник. Но като ми казахте, че похитителите на семейство Слоун имат нещо общо с тази работа, започвам да мисля, че това е тяхно дело.
Независимо от напрежението и предстоящото си пенсиониране, дребничкият директор очевидно не бе загубил логическото си мислене, заключи Китъринг. Той погледна Моуни и му предложи:
— Искаш ли да зададеш някакви въпроси, Джонатан?
Моуни остави бележките, които си водеше, и се изправи в креслото си.
— Ако приемем, че онова, което казвате, е вярно, мистър Армандо, имате ли някаква представа защо са били убити тези двама души?
Директорът вдигна рамене.
— По мое мнение те вероятно са знаели твърде много.
— Например? Може би имената на похитителите?
— А какво знаете за източника на парите, с които е разполагал тази Салавери? Знаете ли откъде идват те?
За пръв път директорът се поколеба.
— От понеделник насам водих няколко разговора с членове на перуанската делегация в ООН. Те също правят свое разследване. Но засега пазим в тайна онова, което са разкрили и което обсъждахме.
Китъринг го прекъсна:
— Нали се разбрахме, че няма да цитираме името ви. Хайде, кажете ни всичко. Откъде са дошли парите?
Армандо въздъхна.
— Нека да ви задам един въпрос, мистър Китъринг. Чували ли сте някога за организацията „Сендеро Луминосо“ или…
— „Сияйна пътека“? — довърши изречението му Моуни.
— Да, чувал съм — намръщи се Китъринг.
— Не сме сигурни — добави директорът, — но парите може да са идвали точно оттам.
След като се разделиха с Китъринг и Моуни на Куийнсбъро точно преди Манхатън, Хари Партридж и Мин Ван Кан решиха, че имат време да обядват в ресторанта на Улф на ъгъла на Петдесет и седма улица и Шесто авеню. Докато ядяха предпочетените и от двамата гигантски сандвичи с гореща пастърма, Партридж наблюдаваше Мин, който му си виждаше замислен този ден, необичайно угрижен, макар това да не се отразяваше на работата му при Годой. Леко четвъртитото лице на виетнамеца с белези от едра шарка изглеждаше безразлично към онова, което става наоколо му.
— Тежки мисли ли имаш, приятелю? — попита го Партридж.
— Нещо такова. — Отговорът бе типичен за Ван Кан и Партридж знаеше, че няма смисъл да настоява повече. Мин сам щеше да му каже по своя си начин, когато намереше за добре.
Междувременно Партридж му довери намерението си да отлети за Колумбия може би още на следващия ден. Добави, че не знае дали някой ще го придружи; щял да говори с Рита. Но има нужда от оператор, ако не веднага, то по-късно, и настояваше Мин да отиде при него.
Ван Кан се замисли, претегляйки възможностите. После кимна.
— Окей. Ще го направя за теб, Хари, и за Кроф, но това ще е за последен път, последното ми приключение.