Убиецът на президента
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Убиецът на президента». Краткое содержание книги:
Бившият командос и настоящ военен адвокат е изпратен в Отдела за специални проекти на ЦРУ — нова структура, специализирана в борбата с най-големите заплахи за националната сигурност. Когато началникът на канцеларията на Белия дом е брутално убит, а до трупа му е открита бележка с обещание за нови жертви, сред които е и президентът на САЩ, той разбира, че е изправен пред най-голямото предизвикателство в своята кариера. В екип с чаровна специалистка по психологическо профилиране от ФБР Шон се впуска в атака.
Анонимен сайт в интернет обявява награда от 100 милиона долара за главата на американския президент, а подозренията падат върху безследно изчезнал агент от тайните служби. Едва след приключилата с престрелка драматична ситуация, в която самият той е заложник, Шон си дава сметка, че силите на реда са допуснали огромна грешка, която е длъжен да поправи.
Сложих длан върху телефона и информирах присъстващите, че в НС на Републиканската партия току-що се е отворило едно свободно място.
— Дани Картър! — ококори се мисис Хупър. — Той… Господи, боже мой! — От очите й изведнъж рукнаха сълзи.
Вече не се нуждаех нито от консенсус, нито от разрешение. Отместих ръката си от апаратчето и отсякох:
— Дадено!
— Браво, мойто момче! На това му се вика работа!
— Но още едно убийство и всичко отпада, ясно? Убиеш ли още някоя невинна душа, смятай се за покойник! Ще те гоня до дупка и ще те открия! А след това лично ще те изкормя!
— Така те харесвам, момче — засмя се непознатият. — Между другото, ти ще бъдеш доставчикът. Хайде, ще ти звънна след час.
— Ще ми звъннеш след два! — отсякох аз. — За да съберем толкова пари, ни трябва време.
Колебанието му продължи само секунда.
— Добре, имаш ги. Следващият задник ще си го получи след два часа и десет минути. Глей да не прецакаш нещо, щото ти ще си виновен. Зареди си батерията, тъй като след два часа с теб имаме доста да си говорим.
Нещо в ухото ми прещрака и връзката прекъсна.
24.
Мисис Хупър седеше напълно неподвижна, но продължаваше да плаче и подсмърча.
— Той уби Дани! Господи, какво направих. — Стенанията й бяха дълбоки, сякаш излизаха направо от корема.
— Предупредихме ви! — обърна се да я погледне Джени.
Мисис Хупър подскочи на стола, сякаш някой я беше включил към десет хиляди волта ток.
— Аз… аз…
— Достатъчно! — изправи се рязко Филис, огледа масата и намръщено предупреди: — Да не съм чула никакви обвинения повече! — Очите й се заковаха върху лицето на Джени. — Ясно ли е?
Беше ясно, че специален агент Дженифър Марголд преживява емоционална криза, особено на фона на хладнокръвното й поведение по време на досегашното разследване. Това беше една съвсем човешка реакция, която лично аз се радвах да видя, тъй като никак не ми се щеше да се чувствам привлечен от някаква ледена кралица.
А ако трябва да говоря в по-егоистичен план, държа да подчертая, че бях на прага на сделка с престъпниците и това автоматично ме поставяше в доста деликатно положение. Но все някой трябваше да обясни на мисис Хупър, че случващото се в момента е далеч от тънките сметки, свързани с президентската суета, още по-далеч от порнографията, наречена предизборна политика. Ставаше въпрос за избор с тежки последици, за живот и смърт. В този момент Джени се раздвижи и кимна на Филис.
— Вие сте права.
Извърна се към мисис Хупър, която продължаваше да седи свита, с очи в юмруците си, и вероятно изпитваше страданията на Пилат Понтийски.
— Това беше непростимо. Приятел ли ви беше Дани Картър?
— Да.
— Женен?
— Той… Той и Тери имат две деца. Познавам ги от двайсет години. — Очите й замаяно пробягаха по лицата ни. — Аз му осигурих тази работа. Дани беше енергичен, умен, изключително лоялен. — В очите й, насочени към Джени, изведнъж се появи ужас. — А кой ще съобщи на Тери Картър?
В помещението се възцари напрегнато мълчание. Едва ли някой от присъстващите знаеше как се съобщава на една съпруга, че е останала вдовица. С не особено приятното допълнение, че мъжът й е предал богу дух в ръцете на друга жена — и телевизиите всеки момент ще гръмнат, разпространявайки този доста възмутителен факт.
— Когато получим официално потвърждение за смъртта, ще изпратя някой агент да я уведоми — отговори на въпроса Джени.
Върху лицето на мисис Хупър се изписа огромно облекчение, а Джени се обърна към Филис и добави:
— Създалите се обстоятелства лишават ЦРУ от основание за намеса, тъй като е ясно, че проблемът е вътрешен. — Замълча за момент, след което реши, че няма да е излишно да ни предупреди: — Всички наши действия ще бъдат гледани под лупа от Конгреса, а вероятно и от цялата общественост.
Не бих казал, че и Филис изпита облекчение, но отговорът й беше бърз и точен, без следа от някаква неохота:
— Разбира се — кимна тя.
Което автоматично постави Джени на шофьорското място, превръщайки я в отговорник на цялата бъркотия.
— Мисис Хупър, трябва да позвъните на президента и да поискате разрешение за действие — моментално пое функциите си тя.
Въпросната госпожа възобнови изследването на покривката пред себе си.