Убиецът на президента
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Убиецът на президента». Краткое содержание книги:
Бившият командос и настоящ военен адвокат е изпратен в Отдела за специални проекти на ЦРУ — нова структура, специализирана в борбата с най-големите заплахи за националната сигурност. Когато началникът на канцеларията на Белия дом е брутално убит, а до трупа му е открита бележка с обещание за нови жертви, сред които е и президентът на САЩ, той разбира, че е изправен пред най-голямото предизвикателство в своята кариера. В екип с чаровна специалистка по психологическо профилиране от ФБР Шон се впуска в атака.
Анонимен сайт в интернет обявява награда от 100 милиона долара за главата на американския президент, а подозренията падат върху безследно изчезнал агент от тайните служби. Едва след приключилата с престрелка драматична ситуация, в която самият той е заложник, Шон си дава сметка, че силите на реда са допуснали огромна грешка, която е длъжен да поправи.
Доказвайки старата максима, че всички политици са един дол дренки, Чък Уордъл се облегна в стола си и с облекчение въздъхна:
— Слава богу!
— Тогава какво искат? — рязко попита мисис Хупър.
— Не какво, а кого — поправих я аз.
Телефонът отново иззвъня и аз го вдигнах до ухото си.
— Дръмънд.
— Имаш ли отговор за мен, момче?
— Виж какво — рекох. — Имаме малък проблем.
— Имате куп проблеми и нито един от тях не е малък — засмя се той.
Задник!
— Окей, като за начало нека те попитам как ще разберем, че си истинският Маккой? Малко ни дойдоха до гуша разни задници, дето звънят и се представят за главното действащо лице. Откъде да знам, че ти си правилният задник?!
— Започваш да ми харесваш — засмя се онзи. — Радвам се, че не си изгубил чувството си за хумор, въпреки че цели два дни ми се правеше на глупак. — Смехът се стопи. — Но не се ебавай с мен, синко. Ядосаш ли ме, като нищо ще ти пусна някоя „подскачаща Бети“ отзад!
— Запази спокойствие! — прошепна в свободното ми ухо Джени, успяла да долови по-голямата част от диалога.
Поех дъх си и изтърсих:
— Куп хора знаят, че Файнбърг беше взривен с мина!
— Тъй ли? Може и да си прав, защото клюките се разпространяват наистина бързо. — Непознатият се изсмя, после смени тона: — Я ми кажи тогава, колко хора знаят как си го получиха онези трима нещастници в мазето на Белнап? Малката кучка в антрето я оправих лично. Три изстрела в лицето й, отдясно. Бум-бум-бум. Трябваше да видиш как подскачаше и се гърчеше кукличката, Дръмънд! Един от партньорите ми оправи другите двама — мухльото, който спеше, и идиота зад пулта.
— Майната ти!
— Стига де! — засмя се той. — Ти май пак ми се ядоса! Искаш доказателства, а като ти ги давам, започваш да се държиш като шопар с люта чушка в задника! Много си труден бе, момче! Хайде, ще ти звънна след минутка!
Линията отново прекъсна и сякаш даде сигнал на всички да вземат думата едновременно.
— Не му позволявай да те предизвиква, Шон — каза Джени. — Запази самообладание. Това е бизнес и нищо повече.
— Преговаряй, Дръмънд! — заповяда мисис Хупър. — Открий какъв ще бъде следващият им ход.
— Обяснете му, че всички пристанища и летища са напълно блокирани — посъветва ме Холдърман. — А после ги посъветвайте да се предадат, защото живи няма да напуснат страната.
За малко не си излязох. Спря ме единствено убеждението, че го правят с най-добри намерения. Опитах се да мисля, после хвърлих поглед на часовника си. Оставаха трийсет секунди. Достатъчни, за да поема инициативата, стига да имах някакви идеи.
Джени очевидно го усети и обяви на висок глас:
— Трябва да сключим сделка с тези хора, а за това ни е нужно време.
Мисис Хупър продължаваше да клати глава.
Спогледахме се. Нещата не вървяха на добро.
Телефонът иззвъня. Включих и гласът каза:
— Слушай какво ти предлагам, Дръмънд. Ще можеш да го изпълниш и без разрешението на големите началници вероятно на същите тези важни задници, които са те наобиколили. Кажи им, че в момента държа една мишена на мерника си. Достатъчно е да натисна копчето и бум — президентът ще се лиши от помощта на още един високопоставен чиновник. Ясен ли съм?
— Да.
— Тогава какво чакаш още? Обясни им го!
Сложих ръка върху мембраната и информирах присъстващите за положението, в което се намираме. След което си махнах ръката и рекох:
— Готово.
— Браво, мойто момче. И тъй, какъв е отговорът? Петдесет милиона, или ще продължаваш да се ебаваш с мен?
Нещо в тона му не ми хареса, ама никак. Притиснах апаратчето към разтворената си длан и изревах към колегите си:
— Той иска отговор, веднага!
Очите на всички се спряха върху мисис Хупър. Събитията се развиваха с шеметна бързина. Тя обаче продължаваше да клати глава.
Забих очи в нейните и изръмжах:
— Той говори сериозно! Да или не?
Тя сведе поглед към покривката на масата и остана в тази поза поне десет секунди. И не каза нищо.
После в слушалката се разнесе силен трясък и линията прекъсна.
— Мамка му! — изпъшках аз и захвърлих телефона. — Току-що уби още някой!
— Кой? — попита мисис Хупър, избягвайки да ме гледа в очите.
— Откъде мога да знам, по дяволите?
Спогледахме се, но замълчахме. Тишината продължи до момента, в който телефонът ми отново иззвъня. Включих го и попитах:
— Кого уби току-що?
— А, тоя ли? — сякаш се изненада онзи. — Не е особено популярен. Шеф на Националния съвет на Републиканската партия. Хей, ще повярваш ли, че си има любовница? Живее близо до Дюпон Съркъл. А е женен мъж, да го вземат мътните. Светът май върви към провал, а? Положението ври и кипи, но копелдакът намира време да се измъкне за една следобедна свирка. — Замълча за момент, после добави: — Между другото, искам ги в брой, най-добре в използвани петдесетачки и стотачки. И без гадните номера на онези копелдаци от Финансите. Знаем какво да гледаме и ще внимаваме. Открием ли нещо, адът ще се отвори за теб!