Братството на розата
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камелия Богданова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на розата». Краткое содержание книги:
Телефонът иззвъня. Елиът трепна. Втренчи се в него и се застави да изчака, докато се овладее достатъчно. Апаратът продължаваше да пищи.
— Ало? — Елиът беше предпазлив. Очакваше да чуе Сол да ругае тържествуващо, да го заплашва… Елиът искаше да убеди Сол да се срещнат, за да го примами в капан.
Но беше помощникът му.
— Сър, страхувам се, че имам лоши новини. Спешно съобщение от МИ–6.
— Ландиш? Нещо му се е случило?
— Да, сър. Откъде знаете?
— Кажи ми.
— Някой го е хвърлил във въздуха. В оранжерията му. Беше охраняван неотстъпно, но…
— Мили, Боже.
Когато Елиът разбра как беше пусната бомбата, сърцето му изтръпна. Ландиш не бе успял да спре Сол.
„Добре, бил е Сол. Иска да ме уведоми колко е умен. Казва ми, че ще се добере до мен, независимо от това къде съм и как съм охраняван.“ Елиът поклати глава ужасен.
„Но защо се учудвам? Аз го учих.“
Измърмори „Благодаря“ и затвори. Опитваше се да се успокои в тъмнината, да избистри мозъка си, да анализира възможностите си.
Трескав, той трепереше. Бе поразен от мисълта, че не е бил в опасност откакто работеше нелегално във Франция през войната. Оттогава така се бе издигнал, че съществуваше само политически риск. Нито един висш офицер не е бил екзекутиран за измяна. Само оперативните работници срещат смъртта на бойното поле. В най-лошия случай би могъл да получи затворническа присъда. Но вероятно няма да се стигне до това. За да се избегне компрометиране пред общественото мнение, предателите, които заемат висши постове, просто ги освобождават от длъжност. Така се преустановява възможността да вредят. А ако използва колекцията си от скандали, може дори да уреди пенсионирането си.
Не, единственият му страх бе да не го открият. Заради гордостта му и решимостта му да не се провали.
Но страхът, който сега изпитваше, бе свиреп. Не интелектуален. Инстинктивен. Рефлексен ужас. Не бе се чувствал така от онази вечер в дренажния канал във Франция, когато един германски часови се нахвърли върху него с…
Сърцето му щеше да изскочи от напрежение. Изтънелите му дробове, крехки от дългогодишното пушене, се надигаха и отпускаха героично.
„Няма да се дам. Винаги съм печелил.“ След почти четиридесет години отново срещаше решителна игра. И не мислеше да се провали.
Баща срещу сина си? Учител срещу ученика?
„Добре тогава, излез срещу мен. Съжалявам, че Крис е мъртъв, но няма да се дам да ме надвиеш. Все още съм по-добър от теб.“
Кимна. Правилата. Не отивай при врага си. Накарай го да дойде при теб. Принуди го да се бие на твоя собствена територия. Да действа по твоите правила.
Той знаеше начин. Сол грешеше, ако мислеше, че може да се добере до него, независимо от това къде е и колко добре е охраняван. Има едно място. То предлага абсолютна закрила. И най-хубавото е, че там се следват правилата.
Стана бързо и отиде в салона. Полидевк се изправи внимателно. Елиът се усмихна.
— Доведи брат си. Трябва да се приготвим. — Той спря на стълбите. — Отдавна не сме ходили на екскурзия.
Сол не обръщаше внимание на лондонския дъжд, който удряше по прозореца. Бе спуснал завесите. Въпреки това светна лампата, само за да види номера, който набираше по телефона. Отново в мрак, той лежеше в кревата и чакаше отговор. След малко ще си пусне душ, ще смени дрехите си, после ще хапне риба и чипс, които бе донесъл със себе си. Сетне ще плати за стаята, макар че я бе използвал само за час и ще продължи към целта си. Може да спи по пътя. Има твърде много работа.
Телефонът престана да бръмчи:
— Да?
Звучеше като Орлик, но трябваше да бъде сигурен.
— Бейби Рут.
— И рози.
Орлик. Руснакът му бе дал няколко номера на телефонни автомати, на които може да се свърже с него в определени дни и в определено време за информация или инструкции.
— Предполагам, че си чул ужасната новина за нашия приятел от Англия — каза Сол.
— Наистина. Внезапно, но не неочаквано. И не без последствия — отговори Орлик. — Има значително раздвижване сред колегите му. Изглежда се страхуват от внезапни новини за тях самите.