Милост

Тя погледна храната, след това се обърна въпросително към него.

— Искам да изядеш това! — нареди той.

— Аз вече… О, да не би да мислиш, че е отровно?

— Аз не мисля, че е отровно. Аз не мисля, че навън има хайка. Аз не мисля, че си агент на Пинкертън. Малко предпазливост в повече не вреди. Хайде. Стига си се лигавила.

Тя започна да се храни. Сетне се усмихна. Той я погледа известно време, после остави вилицата си.

— Имаш ли мляко?

— Мляко ли? Само обезмаслено. Става ли?

— Искам мляко! — изръмжа той и тя скочи да му го донесе.

Когато жената се върна, той вече ядеше. Майкъл изпи цяла чаша, за да преглътне огромна хапка.

— Работех в един краварник — заяви.

— О, добре. — Тя кимна учтиво. — Сигурно е било много интересно.

— Много интересно, да. Доктор Ричард ми уреди работата.

— Кой е той?

— Той беше мой баща.

— Баща ти е лекар?

— Е — сопна се той, — нямах предвид такъв баща.

— Не, разбира се, че не — побърза да се съгласи тя, когато видя мрачното му изражение.

Той престана да се храни. Тя му каза, че харесва шапката му. Той я докосна и се усмихна:

— И на мен ми харесва. Аз имам коса, но я остригах.

— Защо?

— Не мога да ти кажа.

— Не, не ми казвай нищо, щом не искаш.

— Ако не искам, няма. Не е нужно да ми даваш разрешение за нещо.

— Не съм ти давала никакво разрешение. Не исках да прозвучи така. Просто можеш да си правиш, каквото пожелаеш.

— Сякаш не го знам.

Майкъл изпразни чинията си.

— Искаш ли да хапнеш още?

— Мляко, искам още мляко.

Тя стана да го обслужи и той добави:

— Моля.

Когато взе чашата от ръката й, Майкъл си придаде вид на герой от рекламен клип и заяви:

— Манджа трепач.

Тя се засмя и той се усмихна. Докато Майкъл пресушаваше чашата, жената попита:

— Какво правиш?

— Пия мляко — обясни раздразнено.

— Не, интересувам се какво правиш навън посред нощ. Задава се истински ураган, какъвто не сме виждали от памтивека.

— Какво е „памтивек“? — попита той и подозрително присви очи.

Тя го погледна разсеяно:

— Ами сега си давам сметка, че и аз не знам точно. Означава много отдавна минало време.

— Значи, такъв е изразът, а? Значи е нещо като клише?

— Предполагам.

Той сведе поглед с празни и замъглени очи като чашата в ръцете му.

— Знаеше ли, че „невен“ е пет шести от „гневен“?

— Не, не знаех, но наистина е така. Как ти хрумна?

— Просто така.

Настъпи тягостно мълчание. Най-накрая жената реши да го наруши:

— Какво правеше в този краварник?

Ерекцията на Майкъл не искаше да спада. Членът му го болеше и това започваше да го ядосва. Той бръкна в джоба си и го стисна, сетне стана и се приближи до прозореца.

— Къде е най-близката гара?

— Ами, в Бойлстън, предполагам. На шейсет-седемдесет километра на юг.

— Как се стига дотам?

— Трябва да продължиш на запад по шосе № 315. То ще те заведе право там. Когато влезе в града, пътят става Хюбърт Стрийт и минава точно пред гарата.

— За нула време, а?

— За нула време — съгласи се жената. — Какво ще правиш там?