Алибито

— Не ме поставяй на едно ниво със Смайлоу.

— Всъщност стоиш много по-ниско от мистър Смайлоу — каза тя, задъхана от напиращ гняв. — Ти си подъл използвач. Първо преспа с мен.

— Не е така.

— Нима? А как е? Коя част не е вярна? Полицайка ли е?

— Частен детектив.

— Още по-лошо. Наел си я, за да се рови в живота ми.

— Добре, хвана ме — отвърна той със същия тон. — Много си умна, доктор Лад.

— Добре ли си поговорихте за мен?

— Разговорът не беше особено приятен, но това, което е открила за теб, е адски интересно. Особено сведенията от Тенеси.

Алекс затвори очи и леко потръпна. Но бързо възвърна самообладанието си, погледна го и избълва проклятие.

Завъртя се на пети, но Хамънд я хвана за ръката и я принуди отново да се обърне.

— Не съм виновен за разкритията й, Алекс. Когато я наех, мислех, че правя услуга и на двама ни.

— Как, за бога?

— Колкото и да е наивно, надявах се да открия нещо, което да те оневини. Но това беше, преди да започнеш да лъжеш полицията и сама да попаднеш в капана си.

— Нима би предпочел да им кажа истината?

Беше му задала същия въпрос, когато се бяха срещнал в асансьора. Не бе отговорил. Но оттогава бе имал достатъчно време да помисли.

— Това, че бяхме заедно в събота вечерта, означава нещо.

— Тогава защо все още не си им казал? Когато бях подложена на онова унизително ровене в мръсните ми чаршафи — в буквалния смисъл, защо просто стоеше и наблюдаваше? Защо не им разказа всичко, включително и кой разби вратата ми снощи и изцапа чаршафите?

— Защото няма връзка.

Алекс иронично се засмя:

— Трогателен сте, прокурор Крос. Въпреки че съм чувала за блестящите ви способности, мисля, че няма да ви бъде лесно да убедите когото и да било, че няма връзка. Впрочем, като засегнахме тази тема, намерих отговор за кръвта. Но съществува едно-единствено обяснение за спермата. Онези следи нямаше да ги има, ако бе ползвал презерватив.

— Не помислих за това. — Приближи лицето си към нейното и ядно прошепна: — Както и ти. — Тя смутено извърна глава и Хамънд разбра, че е спечелил спора. — Освен това, едното няма нищо общо с другото.

Алекс отново го погледна.

— Не разбирам за какво говориш.

— Фактът, че спахме заедно, няма нищо общо със случая. — Ако убедеше нея, би успял да го постигне и с други хора. Дори със себе си. — Имах време да помисля. Всъщност възможно е ти да си убила Петиджон, преди да напуснеш Чарлстън.

Тя бързо си пое дъх, скръсти ръце и леко се прегърби, сякаш бе почувствала внезапна болка.

— До такъв извод ли стигна? Нали каза, че часът на смъртта не съответства?

— Защото исках да вярвам, че е така.

— А сега?

— Ти си го убила, а след това си планирала срещата ни, за да си осигуриш алиби.

— Снощи ти казах, че не съм убила Петиджон.

— Точно така. Каза и, че не си спала с него.

Алекс отново понечи да си тръгне. Хамънд я спря. Този път тя се възпротиви: