Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Седма глава
Ка-шум
ЕДНО
След като Бротиган и приятелите му си заминаха, някакво странно, мрачно предчувствие пропълзя сред стрелците, но никой не заговори за него. Всеки си мислеше, че тази меланхолия засяга само него и никой друг. Дори Роланд, който би трябвало да знае какво е това (Корт би го нарекъл „ка-шум“), го приписа на тревогите си за следващия ден и потискащата атмосфера на Тъндърклап, където дните бяха мрачни, а нощите — по-черни и от слепотата.
Имаше много неща, които трябваше да свършат след заминаването на Бротиган, Ърншоу и Шийми Руиз — стария приятел на Стрелеца. (Сузана и Еди се бяха опитали да заговорят своя дин за някогашния слуга от кръчмата „Почивка за пътника“, ала той категорично бе отказал. Джейк, както винаги силен в интуицията, изобщо не бе опитал. Той знаеше, че Роланд още не е готов да заговори отново за тези отминали дни — във всеки случай не и сега.) Надолу по склона на Малката игла се виеше пътечка, която ги отведе до пещерата, за която им беше споменал беловласият мъж. Тя бе по-голяма от горната и в стените й бяха забити шипове, на които висяха газени фенери, а входът й бе умело прикрит от камъни и храсти. Джейк и Еди запалиха по два фенера на всяка стена и четиримата пътешественици мълчаливо разгледаха вътрешността й.
Първото нещо, което Роланд забеляза, бяха спалните чували — четири броя, наредени върху надути въздушни дюшеци до лявата стена. На всички пишеше „СОБСТВЕНОСТ НА АРМИЯТА НА САЩ“. До последния чувал имаше пети дюшек, покрит с хавлиени кърпи за баня. „Очаквали са четирима души и животно — помисли си Стрелеца. — Дали обаче са го разбрали благодарение на предчувствие, или просто са ни видели? Има ли изобщо някакво значение?“
Върху един варел с надпис „ВНИМАНИЕ! МУНИЦИИ!“
имаше увит в найлон предмет. Еди го взе, разопакова го и пред погледите им се разкри магнетофон с няколко ролки върху него. Едната от тях бе заредена. Роланд, който не можеше да разбере нищо от единствената дума, изписана отпред на говорещата машина, попита Сузана за марката.
— „Воленсак“ — отвърна тя. — Немска компания. Когато става дума за такива неща, те са най-добрите.
— Но вече не е така, скъпа! — обади се Еди. — В моето кога казвахме: „«Сони»! Всички други са галфони!“ Те направиха касетофонче, което можеш да си закачиш на колана — казва се „уокмен“. Бас държа, че този динозавър сигурно тежи поне десет кила. А може и повече… с батериите.
Сузана разглеждаше кутиите с ролки, наредени върху магнетофона. Бяха три на брой.
— Нямам търпение да чуя какво ни е записал Бротиган — рече.
— След залез слънце — каза Роланд. — Сега по-добре да разгледаме какви други неща са ни приготвили.
— Роланд? — попита Джейк.
Стрелеца се обърна към него. В лицето на момчето имаше нещо, което винаги смекчаваше изражението на неговия дин. Не че се разхубавяваше, когато гледаше към Джейк, но чертите му сякаш придобиваха нещо, което им липсваше през останалото време. Според Сузана в този поглед имаше много любов. И надежда за бъдещето.
— Какво има, Джейк?
— Знам, че ни предстои битка, но…
— Ела с нас следващата седмица за „Завръщане в О. К. Корал“42 с Ван Хефлин и Лий ван Клийф — измърмори Еди, докато пристъпваше към вътрешността на пещерата. Вниманието му бе привлечено от голям предмет, покрит с нещо като брезентов чул за двигатели.
— … кога? — продължи момчето. — Утре ли?
— Може би — вдигна рамене Роланд. — Но вероятно ще е вдругиден.
— Защото имам лошо предчувствие — каза Джейк. — Не че се страхувам, но…
— Мислиш ли, че ще ни победят, миличък? — попита тъмнокожата жена. Тя сложи ръка на рамото на момчето и го погледна в очите. Беше започнала да уважава предчувствията му. Понякога се чудеше каква част от онова, което беше сега, се дължеше на чудовището, с което се бе сблъскал, за да дойде тук — съществото от къщата на Дъч Хил. То не беше някакъв си робот или ръждясала механизирана джунджурия, а древно създание, останало от Първоначалието. — Видял си смъртта ни, така ли?
42
О. К. Корал е местност в Тумбстоун, Аризона, където на 26 октомври 1881 г. Уайът Ърп, двамата му братя Върджил и Морган и приятелят им Док Холидей избиват при престрелка братята Клентън и Маклори за по-малко от половин минута (Айк Клентън успява да избяга). След като безброй холивудски уестърни митологизират случката, днес О. К. Корал е туристическа атракция. — Б. пр.