Гордостта на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гордостта на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Имаш предвид Езер Шолон?
Лий повдигна подигравателно вежди.
— Аз пък мислех, че не се познавате.
— Наистина не се познаваме — отвърна Кавана. — Запознахме се с него по същия начин, както и с теб: чрез компютърно сканиране на една от бродериите на Фиббит. Успя ли да прочетеш пълния запис?
— Навремето бил журналист — каза Лий, погледна един от хората си и кимна към Кавана. — Само това зная.
— Какво мислиш да правиш? — попита Кливерес.
— Да го арестувам, Кливерес си Йатор — отговори Лий. — Той или вече е нарушил законите за опазване на държавна тайна, или има намерение да ги наруши. И в двата случая това е достатъчно основание за предварителен арест.
— Кавана е на икроманска земя — каза Кливерес. — Следователно отговаря пред икроманските закони, а не пред законите на Общността.
— Ако бях на твое място, щях да си трая — с мъртвешки тих глас каза Лий. — Корабостроителницата ви е сериозно нарушение на мирния договор. С опита си да защитиш лорд Кавана ще си навлечеш много повече неприятности от тези, в които ти и икроманската Йерархия вече се намирате.
— Охраняващите войски на Общността се изтеглиха от икроманското околопланетно пространство — напомни му Кливерес. — Следователно нямаме никаква защита срещу заплахата от нашествие на завоевателите. Трябва ли да седим безучастни и да обречем световете си на унищожение?
— Наистина ли очакваш да повярвам, че корабите, които преоборудвате, са предназначени само за отбрана?
— За лъжкиня ли ме смяташ?
Двама от мъжете от охраната трепнаха. Лий или не забеляза това, или не обърна внимание.
— Смятам, че извърташ — каза той. — Изобщо не мога да повярвам, че Йерархията ще е толкова глупава, та да изпрати лошо въоръжени търговски кораби срещу враг като завоевателите.
— Какво друго им остава? — намеси се Кавана. Гледаше Гарсия. — Общността изтегли всичките си бойни кораби.
Гарсия изкриви устни. Не много, но достатъчно, за да покаже, че знае за бойните икромански кораби. Факт, който очевидно беше неизвестен на неговия временен шеф.
— Да не мислиш, че Йерархията ще те наеме да ги защитаваш пред парламента? — саркастично каза Лий. — Да не би вече да си започнал да им сътрудничиш? В такъв случай освен за нарушение на закона за държавна тайна ще предявя обвинение и за предателство. Казвай сега, къде е Шолон?
— Не е тук — отговори Кавана и почувства как по врата му се стича пот. Предателство! Дали Лий бе научил за звездолета майка, който бе изпратил на Мелинда? Или за взетите от Арик и Куин изтребители? А може би беше знаел от самото начало? Може би Мелинда и Арик вече бяха в затвора и Лий просто го разиграваше?
— Мисля, че е още в Мра-миг. Освен ако мрачанците не са го преместили. Има голяма вероятност да е в беда.
— Сигурно — каза иронично Лий. — Добре, да тръгваме.
— Не. — Кавана поклати глава. — Имам предвид истинска беда. Ако мога да говоря с Бронски…
— Вече ви казах, че тук най-важният съм аз — прекъсна го Лий. — Дашка, заведи го при совалката! Там ще…
— А, ето го — каза Кавана и посочи към вратата — Бронски и двама други мъже тъкмо влизаха. — Господин Бронски, трябва незабавно да говоря с вас.
— Ще говорите на борда на кораба — каза Лий. — Дашка, какво чакаш? Отведи го!
— Това, което имам да кажа, не може да чака — настоя Кавана. Дашка бе вече до него. — То има изключително голямо значение за сигурността на Общността.
— Запази го за пред съда — каза Лий. В другия край на стаята, зад гърба на Лий, Гарсия шепнеше нещо на Бронски.
— Изведи го, Дашка! И вземи мерки да не използува никакви комуникационни средства! Без мое разрешение да не разговаря с никого! Колкото до теб и Йерархията, си Йатор…
— Момент — обади се Бронски.
Лий демонстративно бавно се обърна, погледна го и попита:
— Какво каза?
— Казах „момент“ — отговори Бронски. — Бих искал да чуя какво е това нещо от изключително значение за сигурността на Общността, което има да ни каже лорд Кавана.
— Поверително е, мистър Бронски — добави Кавана. — Мисля, че мога да го споделя само с вас.
— Кавана…
— Няма нищо, Лий — прекъсна го Бронски. — Кавана не може да ми каже нищо, което нямам право да зная. Къде можем да поговорим?
— Там — каза Кливерес и посочи към една врата. — Там е уединено и няма друг вход.
Стаята, в която влязоха, представляваше малка спалня с икроманско легло до едната стена и два обикновени стола, поставени един срещу друг в средата.
— Интересно — коментира Бронски, когато Кавана затвори вратата. — Столове и всичко останало. За хора. Със си Йатор ли го приготвихте?