Вълшебницата
- Автор: Скотт Майкл
- Серия: Тайните на безсмъртния Никола Фламел #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Вълшебницата». Краткое содержание книги:
С всеки отминаващ ден силите на Никола го напускат, Пернел продължава да е затворена в Алкатраз, а Скати изчезва вдън земя. Близнаците могат да разчитат единствено на мощта на Кларент, меча близнак на Екскалибур. Но неговата тъмна сила се процежда в душата на онзи, който се осмели да го използва. За да победи Дий, Никола трябва да открие Древен, който да научи Джош и Софи на третата магия — водната. Единственият способен на това е най-старият безсмъртен на земята, цар Гилгамеш, който напълно е загубил разсъдъка си и обитава самото сърце на владенията на Дий — Лондон…
Царят притисна показалеца си към листа, втривайки в него сребърните сълзи.
— Деня, в който някой прояви достатъчно съчувствие, за да пролее сълза за мен.
Глава 53
— Пътят свърши. — Паламед натисна спирачките, таксито се плъзна и спря пред плевнята. От твърдата спечена земя се вдигна облак прах и се закълби около прозорците. Гилгамеш веднага отвори вратата и излезе навън в тихото утро, обърна лице към слънцето и протегна ръце встрани. Близнаците го последваха, вадейки от джобовете си евтините слънчеви очила, които им бе купил Алхимика.
Фламел се измъкна от таксито последен и се обърна да погледне рицаря, който изобщо не бе понечил да спре двигателя или да слезе.
— Ти няма ли да останеш?
— Отивам до най-близкото село — каза Паламед. — Ще взема храна и вода и ще видя дали мога да разбера какво става. — Очите на Сарацинския рицар се плъзнаха към царя и той понижи глас. — Внимавай. Знаеш го колко бързо се променя.
Алхимика мръдна леко страничното огледало, така че да може да види в него Гилгамеш и близнаците, които разглеждаха плевнята. Постройката се намираше насред тревисто поле. Беше стара и обрасла в плевели. Стените й бяха направени от дебели черни греди и кал. Вратите бяха по-скорошни — той предположи, че са поставени някъде през деветнадесети век. Сега и двете висяха накриво, като дясната се държеше само на една кожена връзка. В долния си край бяха изгнили от времето и нагризани от животни.
— Момчето ще влезе първо — каза Паламед, надничайки над рамото на Алхимика.
Фламел кимна мълчаливо в знак на съгласие.
— За него също трябва да внимаваш — посъветва го Паламед. — Налага се да го отделиш от меча.
Никола помръдна леко огледалото. Видя как Джош извади Кларент от тубуса и се шмугна в плевнята, последван след миг от сестра си и от царя.
— Той се нуждаеше от оръжие — каза Алхимика, — нещо, с което да се защитава.
— Жалко, че е било това оръжие. Има и други мечове. Те не са толкова опасни, толкова… жадни като този.
— Ще му го взема, когато научи една от стихийните магии — каза Фламел.
Паламед изсумтя.
— Ще се опиташ, но се съмнявам, че ще успееш. — Той включи колата на скорост. — По-добре да тръгвам. Ще се върна колкото мога по-бързо.
— Тук в безопасност ли сме? — попита Фламел, като се оглеждаше. Полето бе оградено от стари изкривени дъбове; не можеше да види никакви следи от близки сгради или електропроводи.
— Има ли някаква вероятност да се появи собственикът?
— Никаква — рече ухилено Паламед. — Собственик на всичко на километри оттук е Шекспир. Той притежава имоти из цяла Англия. — Рицарят почука по сателитната навигационна система, залепена на напуканото предно стъкло. — Всички са въведени тук; ето как успях да ви доведа на безопасно място.
Никола поклати глава.
— Никога не съм си представял, че Уил ще инвестира в недвижими имоти, но пък от друга страна никога не съм си го представял и като автомеханик.
Рицарят кимна.
— Той беше — и все още е — актьор. Играе много роли. Знам, че е започнал да купува имоти още през шестнадесети век, докато е пишел. Винаги е казвал, че от имоти вади повече пари, отколкото от пиесите си. Но по-добре не вярвай и на половината от това, което разправя; понякога е ужасен лъжец. — Паламед натисна леко газта и завъртя волана. Голямото черно такси зави в полукръг, а Фламел вървеше редом с него, така че постоянно да се намира до отворения прозорец. — Плевнята не се вижда от пътя, а аз ще залостя портата след себе си. — Рицарят хвърли кос поглед към Фламел, после посочи с брадичка към занемарената постройка. — Наистина ли си се опитал да убиеш царя при последната ви среща?
Никола поклати глава.
— Каквото и да си мислиш за мен, рицарю, аз не съм убиец. През 1945-а двамата с Пернел работехме в Аламогордо, Ню Мексико. Това без съмнение беше идеалната работа за един алхимик. Макар че бе класифицирана като най-строго секретна, Гилгамеш някак си разбра какво планираме.
— А какво планирахте? — попита объркан Паламед.
— Да взривим първата атомна бомба. Гилгамеш искаше да стои под нея, когато избухне. Беше решил, че това е единственият начин да умре наистина.
Широкото лице на Сарацинския рицар се сбръчка съчувствено.
— И какво стана с него? — попита той меко.
— Пернел накара да го затворят в лудница за негово собствено добро. Той остана там десет години, преди да решим, че е достатъчно безопасно да му позволим да избяга.
Паламед изсумтя.
— Нищо чудно, че те мрази — каза той. И преди Алхимика да успее да отговори, рицарят форсира двигателя и потегли сред облак прах.