Родена в понеделник
- Автор: Бегшоу Луиз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Родена в понеделник». Краткое содержание книги:
Не поглеждам в огледалата. Нямам и възможност, защото веднага щом облека нещо, Джанет отсича: „Да, добре“ или: „Не, ужас!“, и го изнася от пробната. Безброй пъти се навеждам, за да обувам и събувам панталони, сякаш правя гимнастика. Влачи ме от магазин на магазин и лицето ми става все по-румено, а косите все по-разрошени, докато решавам, че просто не мога повече.
— Да, добре — казва Джанет за милионен път. — Ще вземем тези.
Разтварям ципа на поредния еластичен бежов панталон и уморено й го подавам. Стоим в пробната на „Зара“, вече е един и петнайсет и ми е писнало да загърбвам огледалата.
— Моля те! Стига за днес, а?
Джанет се замисля.
— Вода — казвам с пресипнал глас. — Жадна съм.
— Е, добре — отстъпва. — Предполагам, че чантите вече са доста тежки.
Тежки? Дори Арнолд Шварценегер би се затруднил да ги влачи. Просто е невъзможно Джанет да ги носи. Така че моя милост — като яко момиче, ще трябва да се напъва и да пъшка до всеки следващ магазин като магаре, впрегнато в каруца, пълна с въглища.
— Ще отида да платя — казва тя и чака да й дам картата си „Виза“. — Ще се срещнем отпред. Трябва да хванем такси — добавя разумно.
Спирам едно. Вече не мога да си го позволя. Кой знае колко се е стопила банковата ми сметка. Но, от друга страна, не мога да си проправя път до метрото. Изчаквам Джанет и гледам как шофьорът товари претъпканите чанти. Сгънати, дрехите изглеждат простовати и невзрачни. А тежат тонове. Надеждата, с която бях изпълнена сутринта, започва да се изпарява. Не зная кой дявол ме накара да се съглася на това.
— Готово.
Джанет се качва и затваря вратата.
— Накъде, скъпа? — пита шофьорът и я оглежда с възхищение. Въпреки че вече съм му казала адреса. Толкова ми се иска да можех поне за пет минути да изглеждам като Джанет.
Поглеждам пръстена си, за да ми вдъхне самочувствие, но напразно. Чарлс ми предлага спасение, но всъщност не изпитва никаква страст към мен.
Зная, че съм претенциозна егоистка, но искам мъж, който истински ме желае. Не просто да ме харесва. Как ли бих се чувствала? Нямам представа…
— Какво има? — загрижено пита Джанет. — Защо плачеш?
— Не плача — възразявам упорито и изтривам една сълза. — Влезе ми прашинка в окото.
— Заради работата ти, нали? — предполага тя.
О, да. Работата ми. Напълно бях забравила.
— Не се безпокой толкова — успокоява ме Джанет, когато вижда изражението ми. — Ще се приберем у дома, ще извадим новите дрешки и ще видиш резултата.
— Няма ли да обядваме някъде? — питам с умоляващ тон. Стомахът ми смущаващо къркори и се покашлям, за да прикрия звука, но напразно.
— Ще отскоча за по един сандвич — решително казва тя. — Няма време за дълъг обяд.
Двайсет минути по-късно вече сме у дома. Унило седя на леглото си, загърната в захабения хавлиен халат. Взех си душ и измих косите си и сега Джанет ги издухва със сешоар. Новите ми дрехи са старателно подредени из стаята, а чантичката ми с тоалетни принадлежности вече е пред нея.
— Щом ще се опитваш да оправяш настроението ми, като ме гримираш, защо не използваш своя козметика? Имаш чудесни неща.
— Няма просто да те гримирам — авторитетно заявява тя. — Ще променя живота ти. Трябва да използваме това, което имаш, за да можеш после да се справяш сама.
— Не ме разбирай погрешно, оценявам всичко, което правиш — леко докосвам ръката й, за да й покажа, че съм искрена. — Хубаво е човек да си направи прическа и грим и да си купи няколко нови дрешки, но това не може да промени живота му.
— Слушай — Джанет оставя сешоара. — Зная, че не съм умна като теб, Анна. Нито амбициозна. Не съм и упорита като Лили. Затова вие двете постигате успех, а аз не.
Гласът й затреперва.
— Джанет, ти си успяла. Фотомодел си!
— Да, като хиляди други момичета — казва тя. — Както и да е, не става дума за мен — поклаща глава, сякаш да пропъди нежелани мисли. — А за теб. Опитвам се да ти кажа, че съм експерт в някои отношения и едно от тях са дрехите.
— Зная — отвръщам смирено. — Не исках да те засегна.
— Но го направи — изтъква Джанет, — защото не разбираш. Зная какво мислиш за външността си, но то е само в главата ти. Да можеше да проумееш…
— Моля те, не ме убеждавай, че човек е красив, когато се чувства такъв — въздъхвам. — Едва ли ако имах малко повече самочувствие, някой би могъл да ме вземе за Бритни Спиърс.