Английският убиец
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «Английският убиец». Краткое содержание книги:
Някаква херметически затворена врата се отвори наблизо и Габриел чу приближаващите се стъпки на няколко души. Светлините на две джобни фенерчета избухнаха в мрака и зашариха наоколо, докато не откриха лицето му. Габриел стисна силно очи и се опита да извърне глава от светлината, но от извиването на врата раната на главата му болезнено запулсира.
— Изправете го на крака!
Гласът на Петерсон — твърд, властен, Петерсон в стихията си.
Два чифта ръце го хванаха над лактите и го дръпнаха нагоре. Болката бе много силна — Габриел се изплаши, че раменните му стави всеки миг ще се изметнат. Петерсон замахна и му нанесе юмручен удар в корема. Коленете на Габриел се подгънаха и той се преви на две. После коляното на Петерсон се заби в лицето му. Пазачите го пуснаха и той се свлече в същата изкривена поза, в която се бе събудил.
Мъж в килията за мъчения — от Ото Геслер.
Работеха по двама като екип — единият го държеше, другият го удряше. Работеха усилено и експедитивно, но без радост и без ентусиазъм. Бяха им поставили задача — всяко мускулче по тялото му да бъде контузено и всяко местенце по лицето му да кърви — и те изпълняваха възложеното по един много професионален и бюрократичен начин. На всеки няколко минути спираха, за да пушат. Габриел разбираше това, защото при завръщането им усещаше свежия мирис на тютюн. Опита се да ги мрази — тези синеблузи воини на банка „Геслер“, — но не успя. Мразеше само Петерсон.
След около час Петерсон се върна:
— Къде са картините, които си взел от банковия сейф на Ролф в Цюрих?
— Какви картини?
— Къде е Анна Ролф?
— Кой?
— Още малко бой! Гледайте това да опресни паметта му.
И те продължиха да го бият — Габриел нямаше представа колко дълго. Не знаеше дали е нощ или ден, дали е прекарал тук един час или цяла седмица. Измерваше времето с ритъма на техните удари и с появяванията на Петерсон, които ставаха като по часовник.
— Къде са картините, които си взел от банковия сейф на Ролф в Цюрих?
— Какви картини?
— Къде е Анна Ролф?
— Кой?
— Добре, вижте дали ще може да издържи още малко. Не го убивайте.
Още един побой. Този път като че ли продължи по-кратко, но Габриел не можеше да бъде сигурен, защото току изгубваше съзнание и пак идваше на себе си.
— Къде са картините, които си взел от банковия сейф на Ролф в Цюрих?
— Какви… картини?
— Къде е Анна Ролф?
— Кой?
— Продължавайте!
Още един удар в десния бъбрек, сякаш нанесен с нож. Още един железен юмрук в лицето. Още един ботуш в слабините.
— Къде са картините?
Тишина…
— Къде е Анна Ролф?
Тишина…
— Свършен е засега. Оставете го да лежи там.
Той претърси всички отделения на паметта си, за да открие тихо местенце за почивка. Зад прекалено много врати откри кръв и огън и там не можеше да намери мир и покой. Прегръщаше сина си, правеше любов с жена си. Мястото, където намери голото й тяло, беше тяхната спалня във Виена, а срещата им, която преживя отново, бе последната. Бродеше сред картини, които бе реставрирал — нарисувани с маслени бои, с темперни бои, цели пустини от голи платна, — докато не се намери на една тераса, тераса над морето с цвят на златни листа и кайсии, окъпано в златистата светлина на залеза и нежните звуци на цигулка.
Влязоха двама пазачи. Габриел предположи, че е време за още един бой. Вместо това, те внимателно разкопчаха белезниците му и прекараха следващите десет минути, като почистваха и превързваха раните му. Докосваха го нежно, подобно на собственици на погребално бюро, които обличат труп. С подпухналите си очи Габриел наблюдаваше как водата в легена стана розова, а след това алена от кръвта му.
— Глътни тези хапчета.
— Цианид?
— За болката. Ще се почувстваш малко по-добре. Довери ни се.
Габриел направи каквото му казаха, като изпи таблетките с известно усилие. Позволиха му да поседи няколко минути. Не след дълго пулсиращата болка в главата и крайниците му започна да утихва. Той знаеше, че не е изчезнала — беше само за кратко отложена.
— Готов ли си да се изправиш?
— Зависи къде ме водите.
— Хайде, нека да ти помогнем. — Хванаха го внимателно под мишниците и го вдигнаха. — Можеш ли да стоиш прав? Можеш ли да вървиш?