Преродена любов

— Ами действай.

В този момент се намеси хирургът.

— Добре, да охладим страстите, преди да се наложи да хвана иглата и отново да започна да кърпя. Ти — той кимна към Троу, — затваряй си устата. Пред теб не стои момче, което да има нужда от насърчение, щом въпросът опре до проливане на кръв. Колкото до освобождаването му — той насочи вниманието си към брата, — пациентът ми има право. Погледни жизнените му показатели. Виси на косъм. Мислех, че целта на всичко това е да се уверим, че ще оживее. Най-вече ще има нужда от още една сесия от номера с кръвта. Това или ще му трябват седмица — две за възстановяване.

Подобните на лед очи на брата се насочиха към апаратурата зад леглото, от която се разнасяха разни звуци и светлини. Боецът изруга под нос, а Троу се усмихна вътрешно.

Братът си тръгна, без да обели и дума.

— Благодаря — обърна се Троу към лечителя.

Мъжът се намръщи.

— Това е само професионалното ми мнение. Повярвай ми, нямам търпение да се разкараш от моята територия.

— Разбрано.

Останал отново сам, той чакаше с нетърпение. Фактът, че не се появи никой, му даваше да разбере, че братята спорят по въпроса за неговата съдба. И вероятно дискусията беше доста разпалена.

Когато вратата най-накрая се отвори със замах, той разшири ноздри и извъртя рязко глава... Ето я и нея. Прекрасна като сън. Чиста като луната. И съвсем истинска.

Придружавана от братята Фюри и Вишъс, Избраницата му се усмихна мило, сякаш в пълно неведение, че двамата мъже бяха готови да го разкъсат, ако дори кихнеше в нейна посока.

— Господине, разбрах, че отново съм ви нужна.

Нужна си ми цялата, помисли си той и кимна.

Тя се приближи до леглото и понечи да седне до него, но

Фюри оголи зъби над главата й, а Вишъс докосна едва забележимо пистолета на кръста си.

— Насам — заговори Фюри и я пренасочи деликатно към един стол. — Така ще ти е много по-удобно.

Изобщо не беше вярно, тъй като по този начин й се налагаше да се протяга към него. Но гласът на брата беше така обаятелен и благ, че твърдението му прозвуча достоверно.

Когато тя му поднесе ръката си, Троу искаше да й каже, че е красива и че ще му липсва, да я убеди, че би я боготворил, ако му се предоставеше възможност, но предпочиташе езикът му да си остане в устата, а не да бъде отрязан и захвърлен на пода.

— Защо ме гледате така? — попита тя.

— Толкова си красива.

Над рамото й Фюри отново оголи зъби, а по лицето му се изписа ярост. Троу не го беше грижа. Отново щеше да вкуси този еликсир, а и двамата мъже не биха сторили нищо ужасяващо пред погледа на почитаемата Избраница.

Която се беше изчервила, а не я ли правеше това още по-сияйна?

Когато Избраницата се протегна и положи китката си върху устните му, ръцете му изпънаха веригата, която го задържаше на леглото и тя изпита леко объркване, когато дочу дрънченето. Заради одеялото обаче не се виждаше нищо; всичко беше скрито под завивката.