Преродена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #10
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 978-619-157-062-1
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Преродена любов». Краткое содержание книги:
Тормент е сломена сянка на воина, който някога е бил, след смъртта на своята обична Уелси. Върнат в Братството от себичен паднал ангел, той се бие с враговете си с безмилостно ожесточение. Когато насън вижда любимата си, затворена в студена и самотна пустош между двата свята, Тор се обръща към ангела Ласитър с молба да спаси починалата му любима. Но единственият начин това да се случи с Тор да забрави за нея и да обикне друга.
Докато войната с лесърите бушува и един нов вампирски клан се домогва до трона на Слепия крал, Тор се лута между незаличимото минало и изпълненото с надежда бъдеще. Но може ли неговото сърце да превъзмогне всичко това и да донесе спасение за всички?
Ноуан, аристократка, родена в охолство, има тежка съдба. Отритната от семейството си преди много години, без близки и приятели, тя вече е никоя. Но за Тормент тя е единственият шанс за спасение...
Тя мигом се подчини, така погълната от очакването, че не можеше да разбере защо изобщо я пита. В следващия момент прозвуча тихо шумолене.
Ризата. Той повдигаше ризата нагоре.
Той отново положи ръка върху бедрото й и я плъзна нагоре. преди отново да се прехвърли от вътрешната страна.
О, тази липса на преграда. Като че ли и иначе не беше достатъчно хубаво.
В отговор тя раздвижи ханш и се напрегна, пламнала от огън, който само той можеше да потуши. Под опитните му ласки сърцевината й разцъфтяваше, набъбваше, копнежът й ставаше неудържим и инстинктивните й движения наподобяваха неговите.
Първото докосване на най-съкровеното й място бе мимолетно като полъх на вятъра и накара тялото й да нададе вопъл за още. Второто бе по-бавно и продължително. А третото.
Тя стрелна ръка надолу, покри неговата и го притисна към жарката си женственост.
Стенанието му бе неочаквано, сякаш да я докосва бе предизвикало оргазъм у него — да, тя разпозна в потръпванията, които го разтърсиха, поредното освобождаване, а движението на таза му под завивката я накара да мисли за проникване.
Повтарящо се, мощно проникване.
— Тормент. — гласът й пресекна, мозъкът й се замъгли, единствено тялото й бе свободно.
Мина известно време, преди той да може да й отговори с нещо повече от задъхано дишане.
— Добре ли си?
— Помогни ми. Имам нужда.
Той допря леко устни до гърдите й и отдръпна ръката си.
— Ще се погрижа, обещавам. Само още малко.
Ала тя не знаеше колко «още малко» можеше да издържи, преди тялото й да се взриви. Но ето че той й показа нови висини, до които можеше да достигне желанието й.
Накрая галенето започна също както и всичко досега: бавно,
леко, по-скоро дразнене, отколкото същински допир. Но слава богу, това се промени. Той усили натиска върху женствеността й и тя си припомни как си бе доставял удоволствие в клиниката, как дланите му се плъзгаха надолу по хълбоците, докато удоволствието му не бе достигнало върха си.
Оргазмът беше по-мощен от всичко, което бе изпитвала досега: дори и болката, която бе познала в ръцете на симпата, не се доближаваше по сила до това удоволствие, което бликаше в долната част на тялото й, отекваше в гърдите й и стигаше чак до върховете на пръстите на ръцете и краката.
Тя познаваше земята. Познаваше Светилището.
Но това беше. раят.
32.
Когато Ноуан стигна до кулминацията си, мъжествеността на Тор отново се освободи. Усещането от гладката й женственост, от потрепващия й ханш, от виковете й, отвеждащи го отвъд прага. Тя беше влажна, беше отворена, беше готова за него.
Тя беше истински сладостна.
И докато тя се притискаше в ръката му, той пожела устните му да я покрият, да вкуси с език сока, който бе извлякъл от нея. Всъщност, ако тя не се беше вкопчила така здраво в него, той мигом би се насочил към долната част на тялото й и би я намерил с устните си. Но в този момент не можеше да се посвети на това. Не и докато вълните на желанието не отшумяха и мускулите й не се отпуснеха.
Само че. тя не го пускаше. Дори след като оргазмът й отмина, ръцете й продължаваха да го стискат шокиращо здраво за врата.
Когато тя започна да трепери, той почувства всяка нейна вибрация. В началото се почуди дали страстта й не се зараждаше отново, но бързо стана ясно, че случаят не е такъв.
Ноуан тихо плачеше.
Когато той се помъчи да се отдръпне, тя само го сграбчи още по-силно, сведе глава и се сгуши в гърдите му. Явно не се боеше от него, нито беше наранена. Но, боже, все пак.
— Шш. — прошепна, положи голямата си длан на гърба й и започна нежно да чертае окръжности. — Всичко е наред.
Всъщност това беше лъжа. Не беше сигурен дали нещо изобщо е наред. Особено след като тя започна да хлипа неудържимо. Като се имаше предвид, че нямаше какво друго да стори, освен да остане до нея, той сведе ниско глава и дръпна завивката върху нея, за да я стопли.
Тя плака цяла вечност.
Той би я държал в прегръдките си дори по-дълго от това.
Беше странно... Това, че й даваше утеха, утешаваше него самия, осигуряваше му цел, значима като сексуалното влечение, което бе изпитал само преди мигове. И сега, като се замислеше, трябваше да се досети, че ще последва това. Със случилото се току-що вероятно се изчерпваше първото и единствено сексуално изживяване, на което е била съгласна. Жена с достойнство и завидно потекло? Нямаше начин да й е било позволявано дори да държи мъж за ръката.
Жестокостта на симпата бе единственото, което някога бе познала. Искаше му се отново да можеше да убие този проклетник.