Изчезналият герой

— Можем все пак да ги убием — предложи Хедж.

— Не помагаш, тренер — каза Джейсън. — Защо не застанеш отвън на пост.

Лио се прокашля.

— Това не ми звучи като добра идея. Системата им за сигурност е доста сериозна.

— А, да — каза царят, — прощавайте за това. Но е страхотно, не мислите ли? Невероятно е какво може да си купи човек със злато. Имате такива хубави играчки в страната си!

Той извади дистанционно от джоба на хавлията си и натисна няколко копчета — специален код, предположи Джейсън.

— Така — каза Мидас, — вече е безопасно да се излиза.

Тренер Хедж изръмжа.

— Хубаво. Но ако се нуждаете от мен… — Той намигна многозначително на Джейсън. Сетне посочи последователно към себе си, към домакините и прокара пръсти през гърлото си.

Наистина знаците му бяха много фини.

— Да, благодаря — каза му Джейсън.

Щом сатирът напусна стаята, Пайпър опита още една дипломатична усмивка:

— Значи не знаете защо сте се озовали тук?

— Абе, не съм сигурен — каза царят. Той се намръщи и погледна към Лит. — Защо избрахме Омаха, момчето ми? Помня, че не беше заради времето.

— Оракулът — подсказа му Лит.

— Вярно. Чух, че в Омаха имало оракул. — Царят сви рамене. — Обаче май не е вярно. Така или иначе, къщурката е симпатична, нали? Лит — което е съкратено от Литиерс, между другото, гадно име, но майка му така настоя — има място да упражнява фехтовката си тук. Едно време го наричаха Жътваря на бойци.

— О! — опита се да прозвучи впечатлена Пайпър. — Колко мило.

Усмивката на Лит беше жестока. Джейсън вече бе на сто процента сигурен, че не харесва този тип и започна да съжалява, задето бе отпратил Хедж навън.

— Та — започна той, — цялото това злато…

Очите на царя светнаха.

— За златото ли си дошъл, момчето ми? Виж брошурата, моля!

Джейсън погледна към брошурите на масата за кафе. Надписът гласеше: „ЗЛАТО! Инвестирай във вечността!“.

— Ъъ — поколеба се той, — продавате злато?

— Не, не — каза царят, — произвеждам го. В несигурни времена като днешните златото е най-сигурната инвестиция, не мислиш ли? Правителствата падат, мъртвите се надигат, гигантите нападат Олимп. Но златото си остава все така ценно.

Лио се намръщи.

— Чувал съм я тази реклама.

— О, не вярвайте на тези евтини имитатори — заяви царят. — Уверявам ви, че на сериозни инвеститори предлагам най-добрите цени. Правя всякакви златни предмети за нула време.

— Но — Пайпър поклати глава объркана, — Ваше Величество, вие не се ли отказахте от златното докосване?

Царят бе смаян.

— Да се откажа?

— Да — отвърна Пайпър, — то ви е дадено от бог…

— Дионис — прекъсна я царят. — Спасих един от неговите сатири и в замяна богът ми изпълни едно желание. Избрах златното докосване — каквото пипна, става на злато.