Огнен лед
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Numa Files: Kurt Austin #3
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Огнен лед». Краткое содержание книги:
В сърцето на бившия Съветски съюз, минен магнат се е провъзгласил за новия руски цар. Заявявайки, че е пряк наследник на Романови и с подкрепата на милиарди долари, той е решен да свали нестабилното руско правителство. Несъгласието на САЩ не може да го спре. Една вътрешна криза би отклонила общественото внимание в Америка, макар и за известно време, а той знае как да я предизвика…
Изпълнена с напрегнато действие и богато въображение — запазена марка на автора — книгата „Огнен лед“ е блестящо произведение на майстора на приключенския жанр.
Дженкинс се почесва по главата.
— Не знам особено много за хидратите. Старая се да не изоставам от науката, след пенсионирането си и редовно следя специализираните издания. Но заради лова и всичко останало, не ми остава много време за четене.
— Това е сравнително нова област. Знаете ли състава на хидратите?
— Това са молекули природен газ, затворени в лед.
— Точно така. Някои ги наричат „огнен лед“. Открити са още през деветнадесети век, но знанията ни в това направление бяха ограничени. Първите естествени залежи са открити в Сибир и северните райони на САЩ, под вечния лед. Нарекли ги „блатен газ“. След това, през седемдесетте, група учени от Колумбийския университет открили джобове с газ на морското дъно, когато правели сеизмологични проучвания при Блейк Ридж. Но това е нищожна част от цялото.
— Къде са разположени основните находища?
— Главно по ръба на континенталния шелф, там, където дъното се спуска рязко, от дълбочина около сто и тридесет метра до няколко хиляди. Има огромни количества и от двете страни на САЩ. Има го край Коста Рика, Япония, Индия, както и в Арктическия кръг. Количеството е невъобразимо голямо. Според последни пресмятания, възлиза на около десет хиляди гигатона. Това е два пъти повече от събраните на куп известни залежи на петрол, въглища и природен газ.
Дженкинс подсвирва.
— И само ни чака да привършим нефтените залежи.
— Де да беше толкова лесно! — казва Рийд с въздишка. — Има няколко технически въпроса за разрешаване, преди да стане възможен промишленият добив.
— Опасно е да се сондира?
— За пръв път такъв сондаж е направен от кораб през 1970 година. Нищо не станало, но години наред след това, сондьорите се плашели да не излетят във въздуха. Накрая се установило, че експерименталните сондажи не крият опасности. Но да се извади хидратът и да се използва за отопление или като гориво за превозни средства е съвсем отделна работа. Изваден на повърхността, той просто изчезва. А и залежите може да се окажат на няколкостотин метра под морското дъно.
— Трудно достъпни места.
— Именно. И все пак, по въпроса работят голям брой страни и компании. Един от начините е да се нагнетява пара или вода в сондажния канал. Този поток разтопява хидрата и освобождава метана. През друга сондажна дупка, този метан се изкарва на повърхността. Сега възниква въпросът, какво да правим с него. От друга страна, ликвидираният по този начин хидрат оставя празни големи кухини, които дестабилизират морското дъно.
— Значи не става с обикновен тръбопровод.
— Не. Учените разработват проект за установяване на добивната инсталация на самото дъно. Хидратът се изпомпва и съединява с вода. Сместа се товари в огромни контейнери, с форма на дирижабли. Подводници ги изтеглят на плиткото, където метанът се отделя от водата.
— И в двата случая, добивът на метан силно прилича на ходене върху яйчени черупки.
— Дори още по-сложно. А сега, да се върнем към първоначалния ви въпрос!
— За хидратите, като евентуален причинител на земетресения и високи вълни.
— Напълно е възможно. Има данни, които сочат, че протекло по естествен път стопяване на хидрати дестабилизира морското дъно. Мащабни свличания са открити край бреговете на Аляска и други страни. Руснаците откриха подобни нестабилни райони край Норвегия. Те са на мнение, че едно особено голямо топене е предизвикало свличането при Сторега, преди осем хиляди години. Тогава от норвежкия континентален шелф се смъкват около четири хиляди кубични километра земна маса.
— Запознат съм със случая — казва Дженкинс.
— Тогава ви е известно, че това колосално свличане предизвиква невъобразимо по своята мощ цунами. В сравнение с него, вълните при Роки поинт и Гренд Бенкс приличат на вдигнати от бебе в коритцето му.
Дженкинс кимва.
— А възможно ли е такова свличане да се предизвика от човек?
— Бих казал, че е допустимо, да. Всяка една петролодобивна платформа би могла да предизвика, по невнимание, свличане на земни пластове.
Дженкис затаява дъх и най-накрая го казва:
— По невнимание — добре! Но възможно ли е да бъде предизвикано умишлено?
Тонът му ги кара да застанат нащрек. Рийд се обажда:
— Какво имате предвид, доктор Дженкинс?
Рой се върти на стола си.
— Тази мисъл ме побърква! Вътрешният ми усет влиза в противоречие с учения в мен, който казва най-напред да се събере цялата налична информация, а чак след това да се правят изводи. Особено толкова шантави.