Ледената принцеса
- Автор: Лекберг Камила
- Серия: patrik hedstrom #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-937-7
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ледената принцеса». Краткое содержание книги:
Писателката Ерика Фалк се завръща у дома заради смъртта на своите родители, за да завари родното си градче обзето от силни страсти. Алекс, нейна близка приятелка от детските години, е намерена мъртва с прерязани вени, замразена във вана. Ерика решава да напише прочувствен спомен за харизматичната, но затворена в себе си Алекс не толкова, за да почете паметта й, колкото, за да преодолее собствената си писателска безизходица. Постепенно обаче смъртта на приятелката започва да я преследва натрапчиво и тя се съюзява с местния полицейски инспектор, за да разкрие истината.
— Следователно нямаме представа къде са се намирали през въпросния период?
— Не, поне засега. Но аз ще продължа да търся. Знаем обаче, че липсват данни да са били в Швеция.
Патрик пресметна нещо на пръсти.
— Алекс е родена през 1965, следователно през 77 е на дванайсет години.
Аника отново погледна екрана си.
— Родена е на трети януари. Да, правилно, дванайсетгодишна е, когато се преместват оттук.
Патрик кимна замислено. Аника бе успяла да открие изключително ценна информация, но тя пораждаше единствено нови въпроси. Къде са живели Карлгрен между 1977 и 1978 година? Цяло семейство не може да изчезне току-така. Трябва да са оставили някакви следи и сега бе тяхна работа да ги открият. Сведенията, че Алекс е раждала и преди, все още го озадачаваха.
— Не откри ли и още някакво несъответствие в биографията й? Възможно ли е някой друг да се е явявал на изпитите в университета вместо нея? Или пък партньорката й сама да се е оправяла с галерията известно време? Не че не ти вярвам, но би ли могла да провериш сведенията още веднъж? Виж и в регистрите на болниците дали някоя Александра Вийкнер или Карлгрен не е раждала дете. Започни от Гьотеборг, а ако не откриеш нищо там, продължи да търсиш и в останалите заведения в страната. Все някъде трябва да има запазена информация. Едно дете не може просто да изчезне.
— Не може ли да го е родила в чужбина? Докато е била в интерната например? Или във Франция?
— Да, разбира се, защо не се сетих за това? Виж дали можеш да откриеш нещо чрез международния информационен обмен. Провери едновременно и семейство Карлгрен. Паспортите им, визите им, влизали ли са в контакт с посолствата на Швеция. Все някой трябва да има информация къде са пребивавали в продължение на цяла година.
Аника пишеше с бясна бързина, сякаш животът й зависеше от това.
— Между другото как върви работата на останалите? Открили ли са нещо ценно?
— Ернст провери алибито на Бенгт Ларшон. Казва истината, можем да го задраскаме от списъка със заподозрени. Мартин разговаря с Хенрик Вийкнер по телефона, но не успя да научи нищо повече за връзката между Алекс и Андерш. Смята да разпита и приятелите му алкохолици. Възможно е да им е споменал нещо за това приживе. А Поста… Йоста седи в стаята си и се самосъжалява. Опитва се да събере сили да отиде до Гьотеборг, за да се срещне с Карлгрен. Мен ако питаш, няма да тръгне преди понеделник.
Патрик въздъхна. Ако искаше случаят да бъде разрешен, щеше да е най-добре да спре да разчита на колегите си и сам да си свърши работата.
— Не мислиш ли да попиташ семейство Карлгрен в прав текст? Може да се окаже, че няма нищо странно, че за всичко има съвсем рационално обяснение — рече Аника.
— Та нали те ни предоставиха сведенията за Алекс. По някаква причина се опитаха да прикрият какво са правили между 1977 и 78 година. Ще говоря с тях, но първо искам да събера повече информация. Няма да ги оставя да ми се изплъзнат.
Аника се облегна отново на стола си и се усмихна лукаво.
— Кога да очакваме сватбените камбани?
Патрик разбра, че тя няма никакво намерение да изпусне този кокал. Оставаше му единствено да се примири с положението си и да я остави да се забавлява за негова сметка.
— Ами, все пак е малко раничко за това. Най-добре да отпразнуваме поне една седмица заедно, преди да запазим час за църквата.
— Аха, значи вече сте двойка.
Паднал й бе в капана.
— Не, да, да, може би сме… Не знам, хубаво ни е заедно, но все пак сме съвсем в началото, а и тя може да се върне скоро в Стокхолм. Не знам. Ще трябва да се задоволиш с това засега.
Патрик не можеше да си намери място от неудобство.
— Добре, но очаквам редовно да ме осведомяваш, чуваш ли?
Аника размаха заплашително показалец.
Патрик кимна примирено.
— Да, да, добре, всичко ще си кажа. Обещавам. Доволна ли си?
— Да, поне засега.
Тя се изправи, заобиколи бюрото и преди да схване какво се случва, той се озова притиснат в пищните обятия на колежката си.
— Толкова се радвам за теб. Обещай ми, че няма да провалиш нещата.