Летящ старт
- Автор: Рейли Мэтью
- Серия: Hover Car Racer #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-344-7
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Летящ старт». Краткое содержание книги:
В близко бъдеще човекът ще пътува навсякъде с превозни средства, които се носят на метър и двайсет над земята. Тази блестяща нова технология е вдъхновила супербърз и крайно конкурентен спорт, какъвто светът не е виждал до този момент: надбягване с летящи коли. Този спорт е опасен и привлекателен, а пилотите са отчасти шофьори на състезателни болиди, отчасти пилоти на изтребители, всички са свръхзвезди. Това са най-популярните състезания на планетата.
Джейсън Чейсър — талантлив млад състезател — е избран да учи в прочутото Международно училище за пилоти — бруталния вход за професионалната лига от Формула летящи коли (ФЛК).
Там той ще се състезава с най-добрите млади пилоти на планетата по някои от най-шантавите трасета, които може да си представите. Всеки от тях иска едно-единствено нещо — да се дипломира от спортното училище и да получи договор за участие във ФЛК като професионален пилот.
Затегнете коланите и се дръжте здраво — ще се гмурнете в едно от най-бързите приключения на този свят!
Обектът на това масово зяпане бяха…
… осемте ръмжащи летящи болида, зависнали над вълните на Ийст Ривър в сянката на могъщия Бруклински мост.
Джейсън и Бъг седяха присвити в „Аргонавт“ и оглеждаха реката.
„Марсилският сокол“ на Фабиан беше вляво от тях, а „Везир“ на Труво — отдясно. Джейсън беше разбрал, че „Везир“ е кръстен на коня на Наполеон.
Светофарите светнаха зелено и състезанието започна.
Обиколка: 1 от 120
Осем болида.
120 обиколки.
На много къса писта.
На Джейсън трите нюйоркски реки му приличаха на непрекъсната канавка, обградена от стени с крещящи зрители, на места обкрачена от мостове, от които се стичаха златистите йонни водопади.
Първият мост след Бруклинския беше Манхатънският, който беше толкова близо до първия, че йонният му водопад се включваше едва след Обиколка 2. Но следващият мост, огромният Уилямсбърг, както всеки първи завой във ФЛК, щеше да се окаже трудно място.
Златистият му водопад със сигурност работеше — и по времето, когато стигнаха до него, осмината състезатели трябваше да се подредят в индийска нишка, за да успеят да минат през тесния отвор в пердето от златисти йони.
Повърхността на Ийст Ривър се стрелкаше под носа на „Аргонавт“. Джейсън натисна докрай всички лостове и се наклони за левия завой към малкия отвор под моста Уилямсбърг.
Видя моста, видя отвора, видя всички коли, които се стрелкаха около него, и си помисли: „Как ще успеем да минем?“.
Но в мига преди мостът да се извиси пред тях всички коли се приближиха като зъбите на цип и с рев — ру-ум-руум-руум-руум — минаха през тесния отвор.
Докато прелиташе през отвора в друг водопад по средата на маршрута, Джейсън видя, че една кола не успя да се справи и вместо през отвора, се стрелна през каскадата от йони. Беше вторият пилот на ВВС на САЩ Дуейн Левицки със своята Кола №23 от модифициран изтребител Ф-55.
На две коли разстояние зад Джейсън колата на Левицки излезе от другата страна на водопада без видими белези, че нещо не е наред, но това беше само привидно.
Беше изгубила цялата си енергия.
Бавно, колебливо и неизбежно болидът занесе надясно, после почна да пада в дъга и накрая спря в мъртвата зона пред зрителите на източния бряг. И отпадна от състезанието.
— Играта започна — подвикна Джейсън.
Това изобщо не можеше сравни с опита му от спортното училище. Пилотите се блъскаха и бутаха. А тълпата сякаш… ами сякаш искаше кръв. Джейсън имаше чувството, че участва в римско надбягване с колесници.
Фабиан и Труво, двамата пилоти на „Рено“, очевидно бяха решили да му стъжнят живота. През цялата първа обиколка — а и във втората и третата — го притесняваха, като нанасяха премерени удари по предния и задния му спойлер. Заплашваха го с наточените си предни стабилизатори.
Всеки път, когато се спускаха връз него, нюйоркската тълпа започваше да крещи.
А когато успееше да се измъкне, започваше да го приветства.
Обаче беше въпрос само на време преди да пострада от нападенията на французите.
Това се случи през Обиколка 6.
При Лакътя на статуята двата френски болида му пресякоха пътя така, че или трябваше да излезе от завоя, или щеше да изгуби предния си спойлер.
Той излезе от завоя…
… и намали…
… и загледа как останалите състезатели се отдалечават от него.
— Мамка му! — изруга Джейсън. — Френски копелета!
Пришпори „Аргонавт“ и се стрелна напред да ги преследва. Но сега вече трябваше да се пази от Правилото за 15-те секунди.
На всеки мост виждаше огромен дигитален секундомер, който му съобщаваше колко напред е водачът (разбира се, това беше Алесандро Ромба).
Стигна до старт/финала при Бруклинския мост на 11 секунди след Ромба. На косъм, но все пак мина добре.
Обаче в състезание като това — по своята природа напрегнато и оспорвано — тази преднина можеше да бъде стопена само в боксовете или при катастрофа.
Накрая Джейсън щеше да се облагодетелства и от двете.
Влизането в боксовете беше определено предварително, за да се избегнат лесни отпадания. Щеше да става на всеки 20 обиколки.