Летящ старт
- Автор: Рейли Мэтью
- Серия: Hover Car Racer #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-344-7
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Летящ старт». Краткое содержание книги:
В близко бъдеще човекът ще пътува навсякъде с превозни средства, които се носят на метър и двайсет над земята. Тази блестяща нова технология е вдъхновила супербърз и крайно конкурентен спорт, какъвто светът не е виждал до този момент: надбягване с летящи коли. Този спорт е опасен и привлекателен, а пилотите са отчасти шофьори на състезателни болиди, отчасти пилоти на изтребители, всички са свръхзвезди. Това са най-популярните състезания на планетата.
Джейсън Чейсър — талантлив млад състезател — е избран да учи в прочутото Международно училище за пилоти — бруталния вход за професионалната лига от Формула летящи коли (ФЛК).
Там той ще се състезава с най-добрите млади пилоти на планетата по някои от най-шантавите трасета, които може да си представите. Всеки от тях иска едно-единствено нещо — да се дипломира от спортното училище и да получи договор за участие във ФЛК като професионален пилот.
Затегнете коланите и се дръжте здраво — ще се гмурнете в едно от най-бързите приключения на този свят!
С един скок Джейсън с 8-те точки за класирането на трето място изпревари Хасан, Рейн, Чоу и Райце, да не говорим за своя колега от отбор „Ломбарди“ Пабло Ривиера.
Сега беше 7-и в общото класиране.
Което означаваше, че по най-невероятен начин след първите две състезания е сред класиралите се осем състезатели.
Джейсън Чейсър още не беше отпаднал от Мастърс.
И беше само на две състезания от славата…
Осма част
Джейсън и Златното руно
Обиколка: 120 от 120
„Аргонавт“ се носеше над река Хъдсън с максимална скорост. „Везир“ на Етиен Труво летеше до него, като го почукваше и блъскаше — в последната обиколка на Състезание 3, с още само един завой пред тях, страховития Лакът на статуята, Джейсън и французинът бяха начело и се бореха за победата.
Светът около Джейсън изглеждаше размит. Сградите на Ню Йорк Сити. Мостовете. Огромните летящи трибуни покрай реката.
Това състезание беше мъчително. Мъчително и сурово.
И се беше свело до това.
Един завой, двама състезатели.
„Аргонавт“ се гмурна в Лакътя. Същото направи и „Везир“.
Джейсън се бореше срещу гравитационните сили.
6G…
„Везир“ още беше до него.
7G…
„Аргонавт“ почна да се тресе. Джейсън се вкопчи във волана с все сили.
8 G и зрението на Джейсън започна да се помрачава — първите признаци за предстояща загуба на съзнанието.
„Не бива да губя съзнание — каза си той. — Не бива да губя съзнание!“
Обаче „Везир“ продължаваше да е до него. Дори по-лошо — промъкваше се покрай него откъм външната страна на ужасния завой!
„Как го прави този Труво!?“
8,5 G…
Започна да му се гади. Никога не беше удържал при толкова голяма гравитационна сила — всичко, за което можеше да мисли, беше, че „Везир“ се промъква покрай него, изпреварва го, побеждава го. А той трябваше да спечели, ако искаше да остане в Мастърс.
Трябваше да спечели.
Да спечели.
В този миг краят на огромния остър завой се видя и…
… Джейсън изгуби съзнание.
„Аргонавт“ се измъкна от Лакътя.
Джейсън се беше свлякъл на седалката като парцалена кукла.
Смътно чуваше как Бъг пищи от ужас, докато болидът излизаше от контрол и прелетя над ивицата размагнетизиращи лампи, обточили двата края на завоя, подскочи и падна с ужасен плясък в пристанището. Разхвърчаха се парчета. След това болидът се блъсна във фюзелажа на друга кола, катастрофирала по подобен начин още в началото на състезанието.
Нямаше начин да катапултират.
Нямаше шанс да оцелеят.
„Аргонавт“ се взриви.
Джейсън се събуди с вик — потънал в пот и останал без дъх.
Огледа се.
Беше в спалнята на братовчед си в Ню Джърси. Бъг беше в леглото до него и си спинкаше спокойно.
Дигиталният часовник на нощното шкафче показваше 04:40.
Още не беше събота.
Състезание 3 още не бе проведено.
Всичко беше само лош сън. Адски отвратителен сън.