Един по един
- Автор: Картер Крис
- Серия: Robert Huntur #5
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-260-0
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Един по един». Краткое содержание книги:
С тези мисли Робърт Хънтър разглежда фотографии от пресен случай на убийство, когато телефонът звънва. От отсрещната страна не се представят, а принуждават Хънтър да посети някакъв интернет адрес. На екрана се появява зловеща картина. Потресени, полицаите в екип с ФБР безрезултатно се опитват да проследят по електронен път първоизточника на този кошмар. Но убиецът не е аматьор и умело въвлича Хънтър в демоничната си игра.
Следват още анонимни обаждания. Още адреси. Още набелязани жертви, за които куршум в тила е само избавление.
Още с първия си роман „Хамелеонът се завръща“ Крис Картър влезе в листата на големите криминални автори. Телеграфният стил, подправен с много напрежение, и изобретателните му герои са негова безусловна запазена марка.
За Хънтър, Гарсия и капитан Блейк денят започна със съвещание, проведено в кабинета на двамата детективи. Никой от тримата, изглежда, не беше спал много през нощта.
— И така — започна Барбара и прибра косата си зад ушите, — преди да говорим за каквото и да е друго, искам да знам каква е тази история с Томас Полсън? — В гласа й се прокрадна нотка на раздразнение.
Двамата детективи озадачено се намръщиха.
— Снощи ми се обади директорът на полицията — обясни тя. — Той на свой ред получил две обаждания вчера, едното от губернатора на Калифорния, а другото от кмета на Лос Анджелис. Вие двамата очевидно сте тормозили господин Томас Полсън, софтуерен милионер, който е и главен дарител за политическите кампании и на двамата.
— Тормозили сме го? — ухили се Карлос.
— Това беше думата, която те използваха.
— Полсън не ни позволи да кажем почти нищо, капитане. — Гарсия се опитваше да запази спокойствие. — Веднага щом влязохме в кабинета му вчера, той се впусна в предварително репетирана реч и щом приключи, ни изрита. И това е всичко, което се случи. Не можахме да му зададем нито един въпрос.
— И с какво друго разполагате срещу него, освен че е бил обект на статия, написана от Кристина Стивънсън, втората жертва в разследването ни?
Детективите се поколебаха.
— Разследваме вероятността, че Томас Полсън е заплашвал Кристина Стивънсън след публикуването на статията — отговори Карлос.
— Разследвате. А имате ли доказателства?
— Още не — призна Гарсия. — Но ако беше там, щеше да разбереш за какво става дума, капитане. Всичко в Томас Полсън вонеше на мръсотия. И той определено отговаря на профила. Сам го каза. Интелигентен е. Има средствата и знанията за киберпространството, за да извърши престъпленията. Арогантен и дързък като убиеца по телефона, ако не и повече. И призна, че много се зарадвал, като видял Кристина Стивънсън да умира по този начин. Не ти ли вони на психопат?
— Няма значение дали вони на психопат, на кучешки лайна или на рози — раздразнено отсече тя. — Трябва ни вероятна причина. И не е нужно аз да ви казвам. Арогантен? Разбира се, че ще е арогантен. Полсън е изключително богат. Храни политици и е главен изпълнителен директор на много голяма, влиятелна и преуспяваща компания. Това му дава власт, при това много. Всеки с толкова много власт неизбежно става арогантен и отчужден от онова, което ние, простосмъртните, наричаме реален свят. Не е необходимо да ви казвам и това Полсън има властта и връзките да затръшне вратата на всяко разследване под носа ни. Щракне ли с пръсти, вие двамата много дълго ще раздавате глоби за нарушения на уличното движение. Направи ли го втори път, вероятно ще ви преместят някъде на майната си в Северна Дакота. Схващате ли какво ви говоря?
Хънтър и Гарсия не казаха нищо.
— Нека ви попитам нещо — продължи Барбара. — Разследвате ли някой друг, който също е бил тема на статиите на Кристина Стивънсън? Не ми казвайте, че Томас Полсън е единственият, когото тя е ядосала.
— Не — отвърна Робърт. — В момента не разследваме друг.
Гарсия вдигна ръка.
— Чакай малко. Обвиняват ни, че си вършим работата?
— Не — ядосано изрече тя, повишавайки тон. — Обвиняват ви, защото обвиняват мен и аз го предавам на вас. Освен това ви обвиняват, защото Полсън няма нищо против да дава голям дял от парите си за кампаниите на политици и това ще му купи пламъците на ада, когато се стигне дотам колко обвинения може да отправи към този отдел.
— Е, и? — попита Хънтър. — Нима кметът и губернаторът твърдят, че богатите не убиват?
— Не. — Капитан Блейк го изгледа шевно. — Те казват, че е по-добре да разполагате с нещо много значимо, преди отново да почукате на вратата на Томас Полсън, защото в противен случай ще изгубят един много важен дарител за политическите си кампании, докато кандидатстват да ги изберат отново, а ние ще бъдем шамаросани със съдебно дело, пред което случаят „Родни Кинг“ ще изглежда като занимание в детска градина. — Тя млъкна, за да се успокои. Когато отново заговори, гласът й беше възвърнал обичайната си височина: — Вижте, знам, че всички тук просто си вършим работата. Познавате ме добре и знаете, че изобщо не ми пука кой е Томас Полсън, нито кого държи в джоба си, но истината е, че с него трябва да играем по правилата, защото ако не го направим и объркаме и най-дребното нещо, шефът гарантира, че следващата ни работа ще включва четка, тоалетна чиния и човешки изпражнения. Ясна ли ви е картинката?