Едно незнайно място
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #7
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Едно незнайно място». Краткое содержание книги:
Освен интригата, завладяваща както винаги при Фред Варгас, в книгата има още много прелюбопитни неща — например Адамсберг помага при едно трудно котешко раждане по настояване на Лусио, който не спира да чеше липсващата си ръка, а преводачът Владислав измисля звучната думичка „плог“, която означава всичко възможно, от „дадено“ и „иска ли питане“ през „глупости“ и „не може да бъде“ до „падаща капка истина“. Накрая, след множество перипетии и обрати, Адамсберг, естествено, ни довежда до изненадващата развръзка.
— На кого? — повтаряше Павле, размахвайки мобилен телефон пред очите на Церк.
Церк, изглежда, се бе опитал отново да отправи зов за помощ, но този път Павле го бе уловил. Мъжът прищрака с един нож, хвана дясната ръка на Церк и я покри с резки, като действаше бавно, сякаш разрязваше риба и сякаш не чуваше виковете на младежа.
— Това ще те откаже от други опити. На кого?
— На Адамсберг — простена Церк.
— Колко жалко — каза Павле. — Синът вече не размазва бащата, нали? Вика го на помощ при първата драскотина, нали? Por, Qos. Какво се опитваше да му кажеш?
— SOS. Не успях да го напиша, той няма да разбере. Оставете ме, няма да ви издам, нищо няма да кажа, нищо не знам.
— Но ти ми трябваш, моето момче. Разбираш ли, ченгетата стигнаха твърде далеч. Ще те оставя тук, разпънат на фотьойла, самоосакатил се, умрял на мястото на собственото си престъпление — и толкова. Имам много работа и ми е необходимо спокойствие.
— Аз също — простена Церк.
— Ти ли? — каза Павле, като изгаси мобилния на Церк. — Че каква работа имаш ти? Да правиш дрънкулки? Да пееш? Да ядеш? Но на никой не му пука за теб. Горкото ми момче. Ти не служиш за нищо и на никого. Майка ти замина, а баща ти не те иска. Поне със смъртта си ще си направил нещо. Ще се прочуеш.
— Нищо няма да кажа. Ще замина надалеч. Адамсберг няма да разбере.
Павле сви рамене.
— Разбира се, че няма да разбере. Птичи му е мозъкът, също като твоя, вятър го вее, какъвто бащата, такъв и синът. Във всеки случай късничко е да му се обаждаш. Мъртъв е.
— Не е вярно — каза Церк и се опита да се надигне.
Павле натисна дръжката на забодения нож и острието му заигра в раната.
— Успокой се. По-мъртъв не може и да бъде. Зазидан в гробницата на жертвите на Плогойовиц в Киселево в Сърбия. Ясно ти е, че няма изгледи да се върне, нали?
После Павле заговори тихо, като на себе си, докато и последната надежда напускаше Церк.
— Но ти ме принуждаваш да ускоря нещата. Ако са намерили трупа му, значи са намерили и мобилния му. В такъв случай вече са видели обаждането ти, установили са чий е апаратът и къде се намира. И къде се намираме ние. Може би имаме по-малко време от предвиденото, приготви се, моето момче, сбогувай се с живота.
Павле се бе отдалечил от фотьойла, но все още беше твърде близо до Церк. Докато Адамсберг отвори вратата и се прицели, Павле щеше да е имал четири секунди преднина, за да стреля по младежа. Значи трябваше да му отвлече вниманието за четири секунди. Адамсберг извади тефтера си и на пода се изсипаха листата, които имаше навик да тика вътре безредно. Лесно разпозна листа, който търсеше — беше смачкан и мръсен. Върху него бе преписал надгробния надпис на Плогойовиц. Грабна мобилния си и бързо написа: Dobar dan, proklet. Подпис: Plogojowitz. Не беше кой знае какво, но не се сещаше какво друго да направи. Трябваше да го разсее за миг, колкото да влезе и да застане между Церк и него.
Телефонът звънна в джоба на Павле. Мъжът погледна екрана, намръщи се, вратата рязко се отвори. Адамсберг застана срещу него, прикривайки младежа. Павле леко помръдна глава, сякаш в нахлуването на комисаря имаше нещо крайно неуместно.
— Вие ли се забавлявате така, комисар? — каза Павле, сочейки екрана. — Не се казва добар дан по това време на денонощието. Казва се добро вече.
Презрителното безгрижие на Павле обърка Адамсберг. Нито изненадан, нито разтревожен, макар да го мислеше за мъртъв в гробницата, мъжът не демонстрира никакъв интерес към присъствието му. Сякаш не го смяташе за нещо повече от снопче трева на пътя си. С насочено към Павле оръжие Адамсберг протегна ръка назад и изтръгна ножа от подлакътника.
— Бягай, Церк! Веднага!
Церк се спусна към вратата, затръшна я след себе си и стъпките му отекнаха в коридора.
— Колко трогателно — каза Павле. — А сега, Адамсберг? Ето ни и двамата прави, въоръжени. Вие ще се целите в краката, аз — в сърцето. Ако ме улучите пръв, пак ще стрелям, нали? Нямате никакъв шанс. Пръстите ми са изключително чувствителни, самообладанието ми е пословично. В подобна чисто техническа ситуация вратата ви към вашето несъзнавано няма да ви е от полза. Напротив, ще ви забави. Пак ли правите същата грешка като в Киселево? Разхождате се сам? И тук като при старата мелница? Знам — добави той, като вдигна голямата си ръка. — Охраната ви е наблизо.
Мъжът погледна часовника си, после седна.
— Имаме няколко минути. Лесно ще хвана младежа. Имаме няколко минути, за да ми кажете кое ви доведе до мен. Не говоря за тази вечер и за съобщението на глупака Армел. Защото вие знаете, че синът ви е глупак, нали? Говоря за онзиденшното ви посещение в кабинета ми, за шума в ушите. Вече сте знаел, сигурен съм, защото черепът ви оказваше съпротива на ръцете ми. Вече не бяхте с мен, а против мен. Как разбрахте?