Едно незнайно място
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #7
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Едно незнайно място». Краткое содержание книги:
Освен интригата, завладяваща както винаги при Фред Варгас, в книгата има още много прелюбопитни неща — например Адамсберг помага при едно трудно котешко раждане по настояване на Лусио, който не спира да чеше липсващата си ръка, а преводачът Владислав измисля звучната думичка „плог“, която означава всичко възможно, от „дадено“ и „иска ли питане“ през „глупости“ и „не може да бъде“ до „падаща капка истина“. Накрая, след множество перипетии и обрати, Адамсберг, естествено, ни довежда до изненадващата развръзка.
— Къщата в Гарш — обяви тя. — От същото място излъчва и друг апарат. Да се опитам ли до го идентифицирам?
— Давайте.
— За това трябва да отида в службата. Ще ви отговоря след час.
Адамсберг се обади да сформират два екипа. Трябваха най-малко трийсет минути, докато първият се събере в Бригадата. И още време, за да стигне до Гарш. Той самият, ако тръгнеше веднага, щеше да е там след двайсет минути. Поколеба се, всичко му подсказваше, че трябва да изчака. Капан. Какви ги вършеше Церк в къщата на стария Водел? С друг мобилен телефон? Или с друг човек? Арнаут Павле? И ако беше така, какво търсеше Церк? Капан. Сигурна смърт. Адамсберг се качи в колата си, постави ръце на волана. Бяха го изпуснали в гробницата, щяха да опитат отново тук, бе очевидно. Най-умно би било никъде да не мърда. Препрочете двете съобщения. Por, Qcs. Завъртя контактния ключ, после го завъртя обратно. Очевидно, разбираемо и нормално развитие на събитията. С пръсти върху ключа, комисарят се опитваше да разбере защо друга някаква увереност му нареждаше да отиде в Гарш, лишена от мотив увереност, която завладяваше мисълта му. Запали фаровете и потегли.
На половината път, след тунела „Сен Клу“, спря на аварийната лента. Por, Qos. Току-що си бе помислил — ако можеше да нарече това мислене — за забележката на Фроаси за думата „текстове“. „Текстове“, която го бе отвела с подскок към Por. Беше почти уверен. Често бе виждал това Por на екрана на мобилния си. И това се случваше, когато пишеше текстове, когато пишеше есемеси. Извади телефона си и набра трите букви: s, m, s. Най-напред получи Pop, после комбинациите Por, Pos, Qos, Sos и накрая Sms.
Sos. SOS.
SOS, което Церк не бе успял да изпрати правилно. Опита още веднъж, след това лепна лампата на покрива и продължи пътя си. Ако Церк искаше да му устрои капан, той щеше да напише разбираеми думи. А щом не бе успял да напише правилно SOS, значи не е виждал екрана. Значи е писал на тъмно. Или в джоба си, напипвайки буквите, за да не го заловят. Не беше капан, а зов за помощ. Церк беше с Павле и вече бяха минали трийсет минути, откакто бе изпратил съобщенията си.
— Данглар — каза Адамсберг, като продължаваше да шофира. — Имам SOS от Церк. Написал го е, без да вижда екрана. Убиецът го е завел на местопрестъплението, където чисто и просто ще го самоубие. Край на историята.
— Отец Жермен?
— Не той, Данглар. Как може Жермен да знае, че е било женско? Нали точно това каза? Не ограждайте къщата, не влизайте през вратата. Ще го очисти незабавно. Продължавайте към Гарш, ще ви се обадя пак.
Все така държейки волана с една ръка, Адамсберг събуди доктор Лавоазие.
— Трябва ми номера на стаята на Емил, докторе. Спешно.
— Адамсберг ли е?
— Да.
— И кое ми го доказва? — попита Лавоазие, превърнал се в съвършен конспиратор.
— Мамка му, докторе, нямаме време.
— Дума да не става — отсече Лавоазие.
Адамсберг усети, че работата е сериозна, Лавоазие взимаше мисията си присърце. Комисарят му бе наредил: „Никакви контакти“, и той спазваше заповедта с педантичността на учен.
— Мога да ви кажа какво прошепна Ретанкур на излизане от комата. Така става ли? Спомняте ли си го?
— И още как. Слушам ви.
— От щастие ще ида при Господ в този ден.
— Добре, приятелю. Ще ви прехвърля обаждането, защото болницата ще откаже да ви свърже с Емил без моето разрешение.
— Побързайте, докторе.
Пукот, звън, ултразвуци, после гласът на Емил.
— С Купидон ли нещо? — попита Емил разтревожено.
— Купидон е в цветущо здраве. Емил, кажи ми, освен през главния вход откъде може да се влезе в къщата на Водел.
— От задния вход.
— Имам предвид да се влезе дискретно, без да се привлича вниманието.
— Отникъде.
— Напротив, Емил, има откъде. Ти самият си минавал оттам. Когато си се връщал нощем да свиеш малко мангизи.
— Никога не съм правил това.
— За Бога, отпечатъците ти са върху чекмеджетата на писалището. Ама майната им на отпечатъците ти. Чуй ме добре. Убиецът на Водел ще очисти още някого тази вечер в къщата. Трябва да вляза вътре незабелязано. Схващаш ли?
— Не.
Колата влизаше в Гарш, Адамсберг свали буркана.
— Емил — каза той със стиснати зъби, — ако не ми кажеш, застрелвам псето ти.
— Няма да го направиш.