Брат по съдба
- Автор: Северин Тим
- Серия: Викинг #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: СИЕЛА — СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ
- ISBN: 978–954–649–958–5
- Переводчик: Елисавета Маринкева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Брат по съдба». Краткое содержание книги:
Трилогията «Викинг» е първата художествена творба на изтъкнатия автор. Тим Северин е носител на златен медал от Кралското географско общество и на наградата «Ливингстън» от Кралското шотландско географско общество. През 1966 г. той получава докторска степен от колежа «Тринити» в Дъблин, Ирландия, където живее и преподава и до днес.
«Брат по съдба» е втората част от дебютната художествена творба на Северин.
Лондон 1019: минали са няколко месеца от бягството на Торгилс от ноктите на ирландската католическа църква. Едва 19-годишен, той е въвлечен в опасна връзка с Елфгифу — съпругата на Кнут, най-могъщият владетел на Севера. Страстта между любовниците, събрани от съдбата в ложето на греха, ще отприщи жестоки последици. Торгилс отново е принуден да бяга. В мрачните води на ледените морета, преследван от сянката на вината, той среща Гретир — друг беглец от закона. Необичайната дружба между тези двама странни спътници ще ги отведе до много приключения и ще подложи на изпитание вярата на Торгилс…
С «Брат по съдба» омагьосващото пътешествие назад във времето продължава. Романът ще ви отведе в един свят на красота и жестокост, където героите на севера кръстосват моретата в търсене на съкровища и слава.
Гледах лицето на серкландера. Погледът му пробяга по десетината жени за продан. После забелязах как очите му едва видимо се разшириха. Гледаше към мястото, където жената на Ивар бе сложила близначките, така че да ги облива навлизащата през плата на шатрата ярка светлина. Дръзко бе решила да не разкрасява момичетата. Бяха боси, с прости памучни роби, препасани с бледосини колани. Изглеждаха невинни и чисти.
На мига разбрах, че Ивар е сключил сделката.
Въпреки това цяла седмица мина, преди да се договорят за цената на момичетата. Нито серкландерът, нито Ивар участваха директно в пазарлъка. Обичаят бе да го правят двамата преводачи, макар и сумите естествено да диктуваха господарите им. Ивар нямаше доверие на човека на евреина, затова ме накара да го придружавам и го държа под око при всяко негово посещение в лагера на серкландера. Задачата се оказа трудна, защото преговорите се водеха изцяло с ръце. След обичайните любезности и почерпка с нещо сладко, двамата преводачи сядаха на пода с лице един към друг, стисваха десните си ръце и мятаха над тях парче плат. Започваше пазарлъкът. Предполагам обявяваха цените, като стискаха ръцете и дланите си. Аз можех само да седя и да се мъча да отгатна какво става.
— Невъзможно е — казах на Ивар. — Не мога да разбера дали сделката е честна, или двамата заговорничат зад гърба ти.
— Няма значение, Торгилс. Все пак искам да си там. Ти си ми талисман.
Подчиних се и така попаднах на вниманието на серкландера. Казваше се Салим ибн Хаук и бе едновременно търговец и дипломат. Връщаше се от мисия при крайречните българи; господаря си наричаше халиф ал-Кадир. Натоварен бе със задачата да събере формация за чуждите страни. Искаше да научи повече за русите, със срещата ни бе изкарал не по-малък късмет от нас.
Изпрати един от охраната си да ме повика.
— Добре дошъл — накара да преведат веселият дребосък. Седеше по турски зад ниско дървено бюро, на килим в шатрата си, и лек, ефирен балдахин пропускаше бриза. — Ще ти бъда много благодарен, ако ми разкажеш нещо за вашите хора.
— Ваше благородие, опасявам се, че не мога да кажа много — отговорих аз.
Той ме изгледа въпросително.
— Не се страхувай, искам само да опозная обичаите ви. Не съм шпионин.
— Не е това, Ваше превъзходителство. Живея сред русите само от няколко месеца. Не съм от тяхното племе.
Стори ми се разочарован.
— Освободен роб ли си?
— Не, присъединих се към тях по своя воля. Исках да пътувам.
— За пари?
— За да изпълня клетвата, която дадох на един приятел преди смъртта му. Те отиваха към великия град Миклагард.
— Колко интересно. — Отбеляза си нещо със стилото. Видях, че пише от дясно на ляво с криволиците, които не ми даваха мира, откакто ги видях на монетите на врата на Елфгифу.
— Извинете, Ваше превъзходителство. Какво точно пишете?
— Просто си водя бележки. Не се тревожи, няма магия. Няма да открадна знанията ти.
Взел ме бе за неук, като повечето мъже от фелага.
— Не, Ваше превъзходителство, чудех се как точно отговаря на говоримия език писмото Ви. Пишете в обратна посока, не от горе на долу, като нас. Ако има повече от една страница, то коя се води първа? От ляво надясно ли обръщате страниците? Или има някаква друга система?
Той ме изгледа удивен.
— Искаш да кажеш, че знаеш да четеш и пишеш!
— Да, Ваше превъзходителство, учил съм римската и гръцката азбука. Познавам и руните.
Той остави стилото и ме изгледа очаровано.
— А аз си мислех, че съм открил само два самородни камъка за моя господар. А ето, че също попадам на съкровище. — Замълча за миг. — И да, от дясно на ляво пишем буквите, числата са в обратна посока.
Серкландерът ме вика няколко пъти в палатката си, където ме задържаше дълго, докато събере от мен нужната му информация. Това може и да бе една от причините да не бърза да купи близначките, което пък значеше, че фелагът ни остава на лагер при реката по-дълго от разумното. Варангите не си бяха направили труд да изкопаят нужници и първоначално спретнатият ни лагер стана мръсен и смрадлив. При пътуванията си съм забелязал, че при подобни обстоятелства често се появяват зарази. Този път първата жертва бе самият Ивар.