Брат по съдба
- Автор: Северин Тим
- Серия: Викинг #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: СИЕЛА — СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ
- ISBN: 978–954–649–958–5
- Переводчик: Елисавета Маринкева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Брат по съдба». Краткое содержание книги:
Трилогията «Викинг» е първата художествена творба на изтъкнатия автор. Тим Северин е носител на златен медал от Кралското географско общество и на наградата «Ливингстън» от Кралското шотландско географско общество. През 1966 г. той получава докторска степен от колежа «Тринити» в Дъблин, Ирландия, където живее и преподава и до днес.
«Брат по съдба» е втората част от дебютната художествена творба на Северин.
Лондон 1019: минали са няколко месеца от бягството на Торгилс от ноктите на ирландската католическа църква. Едва 19-годишен, той е въвлечен в опасна връзка с Елфгифу — съпругата на Кнут, най-могъщият владетел на Севера. Страстта между любовниците, събрани от съдбата в ложето на греха, ще отприщи жестоки последици. Торгилс отново е принуден да бяга. В мрачните води на ледените морета, преследван от сянката на вината, той среща Гретир — друг беглец от закона. Необичайната дружба между тези двама странни спътници ще ги отведе до много приключения и ще подложи на изпитание вярата на Торгилс…
С «Брат по съдба» омагьосващото пътешествие назад във времето продължава. Романът ще ви отведе в един свят на красота и жестокост, където героите на севера кръстосват моретата в търсене на съкровища и слава.
— Хайде, Торгилс, дупелизец такъв — изкрещя в лицето ми Вермундур, докато тичешком ме подмина и се стрелна към селото. Аз хукнах след него, опитвайки се да схвана какво точно става. На земята лежаха един или два трупа. Приличаха на вързопи парцали, докато не видиш смазана глава, кървава ръка или мръсен, бос крак. Някъде пред мен чух още викове и писъци, и от една странична пътека тичешком изскочи старец. Разпознах късото наметало от меча кожа — трябва да бе шаманът на селото. Не беше въоръжен. В този миг се появи Ивар. Стискаше в ръка секира. С лекотата на момче, което хвърля камъчета в езеро, я метна по беглеца. Оръжието се плъзна през делящото ги пространство и порази жертвата в тила. Шаманът се просна по очи и замря.
Ивар ме видя да го гледам отвратен.
— Дружка, а — подхвърли той.
Селяните не оказаха повече съпротива. Нападението ни ги свари неподготвени, а и им липсваха оръжията и уменията да се защитят. Подкарахме още живите към площада. Застанаха унили, плътно един до друг; бяха обикновени хорица, явно едва успяващи да изстискат поминъка си от гората. Бяха средно високи, с бледа кожа, но тъмна, почти черна коса. Бяха зле облечени в домашнотъкани вълнени дрехи; бижутата им бяха прости амулети, увесени на ремък през врата. Че не носят други ценности, разбрахме, защото варангите делово претърсиха всички.
— Нещастници. Направо не си струваше трудът — измърмори Вермундур.
Погледнах пленниците — примирено бяха впили поглед в земята. Знаеха какво ги чака.
Ангантур и моят заклет враг Фройгер наперено отидоха при пленниците и започнаха да ги делят на групи. На една страна изтикаха старите мъже и жени, по-малките деца и недъгавите, не малко на брой, тъй като много от селяните бяха с обезобразени от шарка лица. По-младите, здрави мъже и децата над осем-девет години, останаха на място. Като изключим една майка, която горчиво ридаеше по раздялата с детето си, във втората група нямаше жени. Чудех се над това, когато на площада излезе екипажът на втората ни лодка. Пред себе си водеха, като стадо гъски, жените от селото. Едва сега разбрах, че ние в първата лодка трябваше само да вдигнем шум. Другите бяха имали достатъчно време да обиколят зад селото и ни изчакат да „вдигнем“ селяните. Истински ценният „дивеч“ бе по-паднал право в капана, точно според плана на Ивар.
В групата имаше около двадесетина жени. Лицата и ръцете им бяха надрани и разкървавени, лицата на някои бяха насинени, и всички бяха вързани с кожени ремъци. Изглеждаха ми неугледни с несресаната си коса и мръсни лица, но Вермундур явно бе на друго мнение:
— Не е лош уловът — каза. — Измий ги хубавичко и ще им приберем добри пари.
Приближи да ги огледа. Жените се свиха една в друга. Някои жално гледаха към децата, други държаха главите си сведени, така че разрошените коси да скрият лицата им. Вермундур очевидно бе ветеран в лова на роби — обикаляше жените една по една, хващаше всяка за брадичката и насила отмяташе главата ѝ назад, за да види лицето и прецени стойността ѝ. Изведнъж нададе възхитен вик.
— Ивар пак изкара късмет! — провикна се. — Вижте това.
Сграбчи две жени за китките и ги изтика, една до друга, пред нас. Съдейки по телата им, момичетата бяха на около шестнадесет, макар и да бе трудно да се прецени през безформените рокли. Бяха навели глави, но Вермундур веднага внесе ред. Отиде зад момичетата, хвана ги за косите и като търговец, който гръмко хвали най-добрата си стока, отметна главите им назад, така че да видим лицата им. Бяха близначки и въпреки облените от сълзи лица, личеше, че са поразително красиви. Спомних си как подкупих Вермундур и Ангантур с комплекта кожи. Сега пред мен стоеше човешкият еквивалент на белките. Фелагът на Ивар бе попаднал на златна жилка.
Не губихме време, а и светлината вече отслабваше.
— По лодките! — нареди Ивар. — Тези тук може да имат приятели. Искам да ни няма, когато се съберат и подготвят за нападение.